Свети Влас е град в Югоизточна България. Той се намира в Община Несебър, област Бургас. На 2 февруари 2006 г. с решение на правителството Свети Влас придобива статут на град. Свети Влас се намира в подножието на южните склонове на Стара планина, в непосредствена близост до брега на Черно море. Той е на 10 км от историческия град Несебър. Свети Влас заема северната част на залива, край който се намира Слънчев бряг и вилно селище Елените, а Бургас е разположен на 35 км южно.
Плажът на Свети Влас е с изложение на юг. Пясъкът е ситен и златист. Уникално съчетание на чист планински въздух, морски климат и красива природа. Свети Влас е любимо място за отдих на много българи и чужденци. Летните дни се характеризират с тиха утрин и сравнително прохладен следобед.
Уникално дълга, топла и тиха есен. Последните години се наблюдават температури от 15 градуса в средата на декември. Зимата тук е не повече от месец.
Много красви място, където коже да се отиде е нос Робинзон. Там е подходящо за пикник или разходка. Мястото е много красиво.
В и около града има еко пътеки.
Макар и малък, градът има богата и дълга история. Първото селище в района било основано от древните траки. По-късно, през еленистическия период, около II в. пр. Хр., със заселването на гръцки колонисти, селището се е наричало Лариса. С това име се среща чак до XIV век, когато приема името на Свети Влас - покровител на търговците, животновъд, лечител.. Новото наименование на селището е било свързано с намирлия се тук голям и известен ставропигален манастир "Св. Власий", който бил пряко подчинен на Константинополската патриаршия. Същият просъществувал до XVIII век, когато е опожарен от безбройните по това време набези на пирати. Подобна съдба сполетяла и другите четири манастира, разположени в околността на селото: "Св. Петър", "Св. Илия", "Св. Андрей" и девическият "Св. Ана". Отделни останки от тези обетели могат да бъдат забелязани и днес.
През годините на турското робство (XIV-XIX в.) са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите. Турците го наричали Кючюк манастир, а в османските данъчни регистрите е записано като село Манастир.
След освобождението от турско робство, когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество името на селището се променя на Свети Влас. В продължение на векове и до 1920 г. местното население е било преобладаващо гръцко. В началото на 20-те години на XX век местните гърци се изселват в Западна Тракия, предадена на Гърция през 1919 г., и по-конкретно в село Чадърли, преименувано през 1920 г. на Стрими /днес в община Сапес, област Родопи/. По-малко от 10 гръцки семейства остават да живеят в Свети Влас след 1920 г.
След войните от 1912-1918 г. в Свети Влас се заселват 79 български семейства от Солунско, 29 от Гюмюрджинско, 20 семейства малоазийски българи от с. Йеникьой и от други краища на България. През 1963 година Влас е обявен за климатичен морски курорт. Микроклимата тук е благоприятен за лечение на белодробни заболявания.
През 2006 село Свети Влас придобива статут на град с решение на Министерския съвет.
През 2007 г. в Свети Влас е открито най-голямото яхтено пристанище в България, с капацитет от 300 яхти.