Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 °C, с общ дебит 720 l/min. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение, което селището заема между долините на реките Струма и Места.
Симитли за първи път се споменава през XV век като село Баня, a през XVI век като Симитлу. Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симид, за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен, което значи център.
През XIX век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза.
В 1891 г. Георги Стрезов пише за Симитли:
„ Симитлия, на Ю. от Джумая 4 часа път от десния бряг на Струма, на равнище. Сред селото минува друм от Джумая за Мелник-Сяр-Солун. В Симитлия расте най-добър по цялата околия тютюн, какъвто излиза само в Железница. В селото има няколко ханища. Къщи 230, всички помаци.
Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.
“
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българи мохамедани и 40 цигани, а в по-късно присъединеното към Симитли Симитлийски чифлик има 135 жители, всички българи мохамедани.
Църквата „Рождество Богородично“
По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 г. Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според Димитър Гаджанов към 1916 г. селото е в руини. След войните тук се заселват много македонски българи бежанци, както и жители от околните села Сухострел, Докатичево, Тросково, Градево и др. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин. Към 1934 г. Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 ж., през 1946 г. достигат 2918 ж., през 1992 – 7466 ж., през 1997 – 7684 жители.
Църквата „Рождество Богородично“ е построена в 1923 г.
В 1943 г. името Симитли е заменено от Изворите, но в 1945 г. е възстановено. В 1964 г. Симитли е обявено за селище от градски тип. На следната 1965 г. е присъединено Ораново, а на 29 август 1969 г. Симитли става град.