Симеоновград

Градът има около осем хилядолетна история-от ранния период на новокаменната епоха до съвремието.Благоприятното географско разположение на града и мекият климат способствали за ранното му и непрекъснато развитие и историческо съществуване.В района на града са останали следи от тракийската,римската,византийската и българската култура. Най-голямата забележителност от времето на траките в региона е намиращата се на 11 км югозападно от Симеоновград тракийска гробница при село Александрово и изградения до нея Музей на тракийското изкуство.В обширната площ на музея (833 кв. м. разгърната пл.) е представена богата музейна експозиция и копие на гробницата в Александрово.Експозицията дава информация за тракийската гробница – история на откриването и проучването, и интерпретация на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата, като хронологически обхваща периода на късножелязната епоха ( VI – І в. пр. Хр.). Освен това тук посетителите могат да се запознаят с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица. В местността Асара край днешния Симеоновград,на десния бряг на река Марица,върху естествено платовидно възвишение се е намирала прочутата някога крепост Констанция(считана за най-ранният предшественик на днешния град),изградена първоначалоно от траките и преустроена през късната античност - IV в. сл.Хр.Тогава крепостта се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия,съществувал до началото на XIII в. Ролята на Констанция като крупен военноадминистративен,църковен и стопански градски център нараства особено през ХІІ в.Арабският писател Идриси пише, че Констанция е бил голям и добре населен град и имал земеделски култури и многобройни обработени полета. Градът е бил завладян за първи път от Хан Крум вероятно през 812 или 813 г. Римският град - крепост е превзет отново на 24 март 1201 г. от цар Калоян, като част от кампанията за пълното освобождаване на българските земи от Византия, след което той насочва усилията си към Варна. Според "История" на Никита Хониат: "По това време Йоан с голяма и страшно въоръжена войска тръгнал от Мизия, обсадил Констанция и превзел твърде лесно този забележителен град в Родопската област. След като разрушил крепостните му стени, той тръгнал оттам и се разположил на лагер около Варна, обсадил града от всички страни и го превзел в шестия ден на Страстната седмица". Легендата за крепостта разказва,че тук е била резиденцията на последните римски императори.В подземията на крепостта те криели своите богатства.Когато варварите нахлули,крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго твърдината паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.Изглежда,че тази легенда е причината от дълги години крепостта да бъде прицел на иманярски набези,цялата ѝ площ е осеяна с изкопи.като на бойно поле... Самата крепост обхващала площ от 10 ха.,разкрита е част от крепостната ѝ стена и две полукръгли и U-образни кули,които се намират от двете страни на входа на крепостта,от югозапад.В северната част на укрепения град се намират останките на голяма трикорабна,едноапсидна базилика от източен тип,датирана от IV в.Наличието на такъв храм тук,потвърждава становището за значимостта на "Констанция" и като религиозно и духовно селище. След разрушаване на града-крепост през март 1202 г. животът на селището продължава в местността "Градището", на 2 км северно от днешния град и в съседство с гробището на квартал Злати дол,където има останки от средновековно селище от ХІІІ и ХІV в. и прилежаща към него църква. Мястото около днешния център на града,на левия бряг на реката,се заселва малко по-късно,през османския период. Първоначално Симеоновград се оформя като две отделни селища Търново /дн. кв. Злати дол/ и Сеймен, разположени на двата срещуположни бряга на р. Марица.През 1872 г. след прокарването на Барон-Хиршовата железница Цариград-Саранбей /дн. Септември/ и обявяването на Сеймен за околия,двете селища започват да се наричат с общото име Търново-Сеймен. С решение от 5.11.1880 г. на Румелийското областно събрание Търново-Сеймен е обявен за околийски център със значителен район от села, северно от р. Марица. По време на тържествата през 1929 г., по случай хиляда годишнината от царуването на цар Симеон (893-927 г.) Търново-Сеймен е преименуван в Симеоновград. Между 1946 и 1981 г. градът носи обединяващото /включен е кв. Йорданово/ име Марица.От 1981 г. с указ на Държавния съвет името Симеоновград е възстановено. През социализма градчето се развива основно около военните поделения,които вече са закрити. По-голямата част от населението на Симеоновград са православни християни.В града има две църкви -  "Св. Богородица" /1827 г./ ,намираща се в кв. Злати дол, и храмът "Св. Николай Чудотворец" /1888 г./  в центъра на града.  

В местността Чавдарова чешма в околностите на града е разкрито селище от късната неолитна епоха, просъществувало до ранното средновековие. Спасителните разкопки през 2014 – 2015 г. във връзка със строителството на автомагистрала „Марица“ на площ от около 200 dka въз основа на разкритата керамика доказаха, че неолитното селище се отнася към фазите III и III/IV на културата Караново, т.е. е от 2-та половина на 6-то хилядолетие пр.н.е. – 4900 – 4850 г. пр.н.е. Намерените субфосилни останки от палеорнитолога Златозар Боев принадлежат на 5 вида, сред които са 2 вида критично застрашени – малката белочела гъска (Anser erythropus) и голямата дропла (Otis tarda), 1 вид е застрашен – белоглавият лешояд (Gyps fulvus) и 1 вид е уязвим – скалният орел Aquila chrysaetos). Намерени са и останките от 2 домашни форми – домашна кокошка (от късната античност) и домашна гъска (от ранен неолит). 

Край Симеоновград са останките на древната крепост Констанция, датираща от късната античност (4 век). Тя се намира на възвишението Асара. Тази крепост се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от 4 век до началото на 13 век. За пръв път името на Констанция се среща в Хронография на Теофан Изповедник, който известява, че крепостта е била разрушена от Атила в 458 г.

След това събитие репостта е възстановена с вход от север и днес ясно личат останки от зидове, дебели около три метра. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения. В най-високата част на крепостта е разкрита църква от IV век с обособени баптистерий и друго помещение в югоизточния край, вероятно параклис.[3]

Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.През 812 г. Констанция е завладяна от българите и след мирния договор от 815 г. юридически е уредено присъединяването ѝ към Първата българската държава. Не е известно кога точно в града е учредена епископска катедра, но в епархийските списъци от 901 г. епископът на Констанция е подчинен на митрополита на Филипопол вдиоцеза Тракия.През 1153 г. ал Идриси отбелязва, че:

Името на Констанция се споменава многократно във връзка с Третия кръстоносен поход от 1189/1190 г. В града е резидирал самия император Фридрих I Барбароса. На 19 ноември 1189 той пристига за няколко дни в Констанция и според летописеца намира всичко необходимо за отбраната и стопанството. Средновековният град-крепост е превзет отново на 24 март 1201 г. от цар Калоян.

По-голямата част от населението са православни християни. В Симеоновград има две църкви. Църквата „Св. Богородица“ /1827 г./ се намира в кв. Злати дол, а храмът „Св. Николай Чудотворец“ /1888 г./ се намира в центъра на града.

Симеоновград е един от първите градове в Бълагрия с ЖП Гара. Построените от Барон М.Хирш (между 1870 и 1875) железници в европейската част на тогавашната Османска империя имат обща експлоатационна дължина 1280 км. Тези, които имат пряко значение за нашите железници по-късно, са: Цариград – Белово, открита на 18 – 20 юни 1873, и Търново Сеймен (Симеоновград) – Ямбол, открита на 7 януари 1875. И двете железопътни линии са минавали през Симеоновград и именно там са се разклонявали. Т.е. Симеоновград (или Търново Сеймен, както се е наричал по онова време) е първата разпределителна гара в България.

Новопостроеният Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е с разгърната застроена площ от 833.4 m².

Едната част от сградата с площ от 355 m² е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата в Александрово.

Експозицията дава информация за тракийската гробница – история на откриването и проучването, и интерпретация на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата, като хронологически обхваща периода на късножелязната епоха (VI – I в. пр. Хр.). Освен това тук посетителите могат да се запознаят с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица.

Сред най-ярките експонати в музея безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 – 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено златно съкровище в света.

В контактната зона между модул 1 и 2 ще бъдат експонирани движими паметници, които отговарят на изобразените в стенописите, оръжия, елементи от конска амуниция и др.

Останалата част на Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е обособена като модерен научноизследователски център с лаборатория и фондохранилище, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. На първо време те ще започнат с работа свързана с проблемите на консервацията и реставрацията на оригинала, а впоследствие обхватът им ще се разшири, за проучването и на други обекти.