Рудозем

В Античността през днешен Рудозем минава презродопски кервански път, който свързва Тракия с Беломорието (днес пътят Райково – Рудозем – Ксанти). При проучване на открит керамичен материал е установено, че този край е населен още през ранната желязна епоха (1200 – 600 г. пр.н.е.). На територията на общината са открити селища, некрополи, руини от черкви, крепости и древни пътища от тракийската, римската, късноантичната епоха и Средновековието. В Античността землището на днешен Рудозем е обитавано от тракийското племе койлалети. След завладяването на областта от македонците започва експлоатацията на богатите находища на олово, мед, цинк и сребро.[3] През Средновековието над днешния град е построена крепостта Козник, пазеща керванския път. Древната крепост е наричана от местното население Рим папа или Кечика, Кечикая (от турски keçikaya, кози камък). Кечикая се идентифицира от изследователите със средновековната крепост, спомената на гръцки като Κοσνικος (Косникос, тоест Козник) от Йоан Кантакузин в средата на 14 век като една от деветте родопски крепости, предадени от императрица Анна Савойска на българския цар Иван Александър заради обещаната българска помощ във войната срещу Кантакузин.

Селището е известно под името Палас от 1676 година – име, което то запазва до 1934 година. Според Анастас Примовски етимологията на Палас е от френското palais, в превод дворец.

В XVII населението на Палас е ислямизирано, но районът запазва българската си топонимия, а в околностите има останки от християнски оброчища, като църквата „Света Петка“ и други.[3] В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Бююк Палас (Голям Палас) и от Кючук Палас (Малък Палас) са постъпили в армията съответно 10 и 5 войници, което означава, че по това време в селото са живели мюсюлмани.[10]По време на Руско-турската война на 19 януари 1878 година кавказка бригада, командвана от генерал Пьотър Черевин влиза в Палас и околните села, но по Берлинския договор областта остава в Османската империя.[3] След войната с установяването на новата граница между Османската империя и Източна Румелия над Пашмакли от стратегически съображения военното окръжие, заедно със складовете за оръжие и припаси е преместено от Пашмакли в Палас. В него се установява и офицерският клуб. Салих паша Сиврия предлага изобщо центърът на Ахъчелебийска каза да бъде преместен от Пашмакли в Палас, но на това се противопоставя местното помашко население.

В 1903 година къщите в Палас са 213. Към 1912 – 1913 година броят на помаците, живеещи в Голям Палас, е 240, а в Малък Палас – 130.

По време на Балканската война на 21 октомври 1912 година в местността Дльога усойка се водят тежки боеве между 21 средногорски полк на полковник Владимир Серафимов и османски части под командването на Явер паша. На следващия ден, 22 октомври, Палас е заето от български части и след Букурещкия договор остава в България, като влиза в състава на новосъздадената Пашмаклийска околия като център на община Палас. Палас остава в непосредствена близост до новата гръцка граница и заради важността на шосето селището се развива като казармен и митнически пункт. Освен общината в централната част на Палас са митницата, казармата, джамията, дюкяни и каменните къщи на местното население.

В периода от 1 декември 1912 година до началото на януари 1913 година Българската православна църква предприема акция за покръстване на помаците, при която част от жителите на Палас са подложени на мъчения от български милиции. 350 къщи са разрушени.

В 1913 година Палас става център на общината.

Развитието на Палас започва след Първата световна война. Към 1920 година селото е пръснато в много махали, а долу при реката са общината, казармата, джамията и няколко дюкяна и частни къщи. След 1920 година в Палас се заселват и първите християни, които в 1926 година построяват малка черква „Свети Георги Победоносец“. Централното село е Горен Палас, но сред населението е живо и името Бойчиново. През 1934 година село Палас е преименувано на Рудозем. В 1921 година инженер Иван Савов получава концесия на мина „Съгласие“ в Палас – първата в Средните Родопи.

След 1912 година Родопите са осеяни с мюсюлмански религиозни училища, за които е характерно ниско ниво на обучение, като учениците едва получават основна грамотност. В 1915 година в Палас има 10 такива мектеба, но според Асан Зеров турското джамийско училище „мехтеп“ е открито в 1925 – 1926 година, докато преди това по махалите са преподавали ходжи в така наречените „мечити“ – начални религиозни училища.[ Първото българско училище е открито в 1922 година в сградата на поделението в Палас, построена в османско време за казарма край Арда. В 1933 – 1934 година е открито училище за V и VI клас.

На 22 септември 1940 година Ариф Бейски, председател на Дружба „Родина“ в Смолян свиква в читалището в Горен Рудозем събрание, на което е основана родинска дружба в селото. В учредителния ѝ протокол се заявява, че „в жилите ни тече чиста българска кръв въпреки петвековното турско робство“ и учредителите ѝ се задължават „да работим най-усърдно за осъзнаването на българския народ от мохамеданско вероизповедание...“ Председател на Ръководното тяло на дружбата е Хасан Мехмедов Зеров, подпредседател Мехмед Ахмедов Медчиков, секретар-касиер Стефан Константинов Пинтиев от село Райково, магазинер в Рудозем и членове Салимехмед Халилов Чаушов и Хасан Хашимов. В Надзорния съвет влизат Исеин Салимехмедов Крушовалиев, Ариф Манафски и учителят Димитър Алексиев.

Селището израства като център на цветната рудодобивна промишленост в първите години на социализма. Още в следващата 1948 година се установява с помощта на съветска комплексна геоложка експедиция, че в Рибнишката зона в близост до града има богати находища на оловно-цинкови руди, което спомага превръщането на Рудозем от овчарско и тютюнопроизводително селце в селище на рудари и флотиери. Рудозем става център на IV рудоуправление на Родопския минен басейн. В града са построени хотел, ресторант, гимназия, културен дом, детска градина, поликлиника, кино и паметник на Георги Димитров, премахнат скоро след началото на прехода в 1989 година. В Рудозем след 1945 година работят 16 начални, 5 основни, 1 средно и 1 професионално училище със 168 учители и над 2600 деца. Първото народно читалище отваря врати в 1947 година, като в него се помещава библиотека, прожектират се филми и се изнасят спектакли. По-късно врати отваря и Дом на културата.[20] В периода 1952 – 1959 година в Рудозем има едногодишни минни школи за подготовка на среднотехнически кадри.

Икономическият и демографски възход на Рудозем идва с отварянето в града на обекти на създаденото в 1950 година съветско-българско минно предприятие ГОРУБСО (абревиатура от руски: Горно-рудное болгаро-съветское общество), което осигурява много работни места. „Горубсо–Рудозем“ се занимава с добив на руди на цветни метали. Рудозем се разраства значително и в 1951 – 1952 година е изработен регулационен план на селището. В центъра му се построяват високи триетажни блокове, а по склоновете – двуетажни. Построяват се повече от 150 жилищни блока с около 1000 апартамента, а освен тези сгради се отличават също така новопостроените Дом на културата, Дом на съветите и новата болница. В 1953 година са построени 9288, в 1954 – 16053, а в 1955 година – 7193 квадратни метра жилищна площ.

От 1953 до 1958 година се построява флотационната фабрика ДИП „Горубсо – РОФ“ – най-голямата на Балканския полуостров. Фабриката преработва хиляди тонове руда, които по въжена линия се извозват към Кърджали.[24] Тя се намира на десния бряг на Чепинска река и заедно с околните рудници образува индустриалната част на селището.[25] От дясната страна на моста над Арда, още преди да се влезе в града е изходът на рудник „Голям Палас“, шахта „Голям Палас“. В тясната долина на река Рибница, която е десен приток на Елховска, са входовете на главния рудник „Рибница“ и неговите участъци „Дрянов дол“ и „Изворите“, а над тях е рудник „Шахоница“.[26] Със своите 92,7% рудодобивът и флотиерството са основният икономически профил на Рудозем. ДИП „Родопи“ произвежда готово работно облекло, ДЗС „Първи май“ се специализира в производството на тютюн и картофи, но и производството на облекло, и селското стопанство играят подчинена роля и в тях са заети предимно жени.[27]

В 1960 година селището е обявено за град, а в 1971 година към Рудозем са присъединени селата Койнарци (Койнаре), Мейково и О̀скрушево.[28] Прирастът на града е забележителен и е главно механически с преселници от Видинско, Врачанско, Плевенско, Старозагорско и други.[29]

Рудник „Голям Палас“ е преименуван на „Димов дол“, като името „Голям Палас“ запазва само шахтата. Построена е втора шахта към „Димов дол“, която се казва „Север“. В 80-те години на XX век се отваря козметичното предприятие „Рубелла“, което осигурява работа на женската част от населението.

Около средата на 80-те години на XX век залежът около шахта „Голям Палас“ е изчерпан. След като е обявена ликвидация на предприятието около 1997 година и е ликвидирано в 1999 година, в 2001 година заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев подписва заповед за пристъпване към продажба на две обособени части от имуществото на „Горубсо – Рудозем“ ЕАД – рудниците „Димов дол“ и „Рибница“.[30] „Рудметал“ АД е избран за купувач на „Димов дол“ още същата година. Акционери на дружеството са бивши работници и служители на обявените в ликвидация дружества „Горубсо – Рудозем“ ЕАД и „Горубсо – РОФ“ АД. Рудник „Димов дол“, шахта „Север“ е единственият работещ от трите рудника (третият е „Шахоница“) до 2008 година, когато поради световната икономическа криза също е затворен. Той възстановява дейността си още в следващата 2009 година, откривайки 205 работни места. „Димов дол“ има запаси за 10 години, а дружеството планира да инвестира в него 700 000 лева годишно.

„Горубсо – РОФ“ АД , най-голямата фабрика за преработка и обогатяване на оловно-цинкова руда на Балканския полуостров, на 30 септември 2009 година се влива в „Горубсо – Мадан“, с което „Горубсо – РОФ“ престава да съществува.

Кризата в рудодобива се отразява силно на града. Броят на населението драстично намалява в края на XX век поради затихването на рудодобивната и рудопреработвателната промишленост и ограниченото възпроизводство. Значителна част от временно и постоянно заселилите се граждани се завръщат по родните си места или търсят други средства за препитание на трети места след структурните промени в рудодобива. Постепенно намалява и населението под трудоспособна възраст. Безработицата е значително по-висока от средната за страната вследствие на закриването на работни места в областта на рудодобива.

Рудодобивът продължава да е основен поминък на населението, но в много по-малък мащаб. Като цяло Рудозем отговаря на критериите на община в индустриален упадък. От кризата икономиката на града се опитва да излезе с разработването на нови пазари и с развитието на туризма.[35] В стратегическия план на община Рудозем туризмът е изведен на водещо място, но този бранш предполага чиста околна среда и рекултивиране на бившите рудници. В този контекст община Рудозем е сред тези с най-добри показатели по възможности за туристическо развитие по класацията на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) в Националения доклад за развитието на човека за 2003 година в региона и сред първите 20 общини с най-високи показатели в групата „планински общини“ в национален мащаб.

Добивът и преработката на полиметалните находища отстъпва водещата си роля в началото на XXI век. Химическата промишленост (в частност козметичната), шивашката, строителната, дърводобивната и дървопреработваща промишленост се явяват като стратегически отрасли. Интерес представляват и огромните запаси от риолитови плочи, мрамор и хвостов пясък, а откритата кариера край Витина за риолитови плочи е с изготвен геологопроучвателен доклад и утвърдени запаси.

В областта на шивашката промишленост работят няколко фирми, които реализират продукцията си за вътрешния и външния пазар със страните от Европа: „Бапа спорт“ ООД, „D & L sport“ ООД, „Стамбули“ ООД, ЕТ „Хамди Ефельов“, ЕТ „Владимир Чолаков – Зора“, „Зима 999“ ООД – обувната промишленост, цех за производство на саи.

В областта на хранително-вкусовата промишленост работят: ЕТ „Рос-си“, ЕТ „Интерменю 65“, ЕТ „Сепал“. В 1997 година е изградена мандра за изключително ефективна обработка на суровини с подкрепата на „Национален Еко фонд“, но спира да функционира поради прекратени взаимоотношения с банката-посредник. Билкопреработката е перспективен отрасъл за района. От етерично-маслените култури виреят почти всички видове – бял равнец, жълт кантарион, лавандула, мащерка, риган, невен, салвия и други, а от техническите култури виреят лен, коноп и други. Диворастящи плодове, които се отглеждат са аронията, боровинката, къпината, малината, ягодата и други.[39]

Градът е разположен на републиканския път II -86, който е единствената транспортна артерия, свързваща централната част на страната със Смолянска област и част от транспортния коридор Пловдив-Смолян-Рудозем-ГКПП Елидже-Ксанти. Докато строежът на пътната част към гранично контролно-пропускателения пункт в местността Елидже от българската страна е готова, то неговото отваряне е отлагано няколко пъти от гръцка страна, където към април 2012 година е в процес на изграждане. То ще се намира на стария път Рудозем-Ксанти, от където ще има връзка с магистрала Егнатия Одос и с близките егейски пристанища Кавала и Дедеагач.

В Рудозем, както и в цялата община, няма разположен постоянен пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, като замерванията се извършват от подвижни станции непериодично и не дават възможност за систематична оценка на чистотата на атмосферния въздух. В града има четири обекта, които работят без пречиствателни инсталации и са наблюдавани от РИОСВ-Смолян. Наред с тях основните замърсители на атмосферния въздух на града са Рудоземската обогатителна фабрика, която разполага със съоръжения за пречистване и през зимата населението на града, което използва твърдо гориво за отопление, което генерира серен диоксид и прах. Въпреки това качеството на въздуха е определяно като добро.

Замърсяването на протичащата през града река Арда от промишлените предприятия и отпадните води на населението на града, както и ограничените водни ресурси за питейно водоснабдяване създават проблеми за населението на града. Неправилното стопанисване на горските масиви, като изсичането на широколистни дървесни видове и подмяната им с иглолистни води до увеличаването на повърхностния отток, които е силно ерозивен и в същото време не захранва достатъчно подземните води. Населението и предприятията използват главно изворни водохранилища като каптажи за водоснабдяване.

Водопроводната система в Рудозем е изградена в 1956 – 1957 година. Години наред поради наличието на изградена в Рудозем канализационна мрежа и липсата на градска пречиствателна станция, замърсяването на реките с отпадни води в града е точково и нанася сериозни щети на водната флора и фауна. След изграждането на пречиствателна станция в 2007 година замърсяването е намалено.

В Рудозем е разположено читалище „Христо Ботев“, което е едно от петте читалища в цялата община. То е основен двигател на културната дейност в града и разполага с библиотека и читалня, а също така развива издателска и печатна дейност. В града има също така Начално училище „Васил Априлов“, Основно училище „Доктор Петър Берон“ и СОУ „Св. св. Кирил и Методий“.

В Рудозем до 2010 година функционира многопрофилна общинска болница за активно лечение „МБАЛ – Рудозем“ ЕООД с 50 легла.

В следната таблица са посочени данните за населението на Рудозем за дадената година и според съответната територия която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания, приблизителна оценка или статистически данни на съответните държавните институции.

Рудозем има отрицателен механичен прираст на населението, като при населението което напуска града мъжете и жените са еднакво активни.

Според преброяването, проведено в България в 2011 година, в Рудозем от 3763 жители на въпроса за етническата си принадлежност отговарят само 2672 души, 2504 от тях се определят като българи, 22 като турци и 133 посочват, че имат друга етническа принадлежност.

Населението е съставено от мюсюлманска и християнска общност, изповядваща източно православие. В 90-те години на XX век помаците в Рудозем преживяват религиозно възраждане, построена е голяма джамия над автогарата и фабриката, на десния бряг на Чепинска река. В джамията от 2009 година Главното мюфтийство провежда ежегодно летни курсове по Коран. Освен голямата джамия на центъра, в града има още три по-малки молитвени дома в кварталите Мейково, Нова махала и Възраждане.

В града има една черква –  храм-паметник „Свети Георги Победоносец“ на левия бряг на Арда, до гимназията и военното поделение (казармите), която е построена за по-малко от година и е осветена в 1926 година.[60] Храмът „Свети Георги Победоносец“ е единственият християнски храм в цялата община.

Рудозем е сред основните селища в Централните Родопи, където разпространен сред българоговорещото население е среднородопският говор, който принадлежи към рупската подгрупа на източните български диалекти.

Обилие от турцизми: шен, айляк, гърцизми: про̀гима, а̀рнисвам. Значителен процент от българската му лексика не съвпада с тази на останалите български говори: галенѝк (любовник), галенѝца, штѐне (пале), балну (мъчно), по̀дзима (есен).

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на Рудозем е съставено от градоначалник и общински съвет от 17 съветници, избирани на четири години. На местните избори в 1991 година за кмет на Рудозем е избран Николай Бояджиев от СДС, като четири години по-късно е преизбран за втори мандат, издигнат отново от СДС. На изборите в 1999 година Рудозем запазва дясната си политическа ориентация. Кмет на Рудозем става отново издигнат от СДС кандидат – Ахмед Хутев от Чепинци. Въпреки предимно мюсюлманското си население през 1990-те години единствено община Рудозем и община Мадан гласуват традиционно за СДС.

Чак на изборите в 2003 година за първи път е избран кандидат от ДПС – Асан Чакъров. През 2007 година за кмет на града отново е избран Николай Бояджиев, който на тези избори е издигнат от коалиция „Заедно за Рудозем“, включваща ГЕРБ и Земеделски народен съюз. Бившият кмет Асан Чакъров остава втори.

Разпределението на общинските съветници след изборите през 2007 според политическата им принадлежност е: 8 за ДПС, 7 – коалиция „Заедно за Рудозем“ и 2 – „Движение за социален хуманизъм“.[88] Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 69,49%, е следното:

В 2011 година Бояджиев е сменен от Румен Пехливанов, кандидат на коалиция „Рудозем за всички“ след балотаж.

Рудозем има установени контакти и сътрудничество с град Ксанти, Гърция.

През квартал „Миньорски“ по шосето в посока село Рибница се пресича Чепинска река и за час и половина се стига до връх Козяк, където се намира крепостта Козник или Рим папа. Според преданието там е живял Ерим папа и пазел златни станове и рудани. Край бившата крепост известна забележителност са две високи скали, наречени Двамата братя. В местността също така са открити находки от периода на Първата българска държава.[91] От крепостта се открива панорама към Циганско градище, Бучовица и Средногорец.

Интерес представлява местността Сините скали – скално образувание в самия Рудозем, а също така местността Трите гроба, където по време на Балканската война са загинали трима български войници, дали името на местността.

Съществуват каменни отломки – следи от пещерно селище край Боево, множество тракийски могилни некрополи, късноантични некрополи в местността Курбанище и крепост в Циганско градище, руини от средновековни некрополи. На юг към Чепинци в местностите Поляната, Вълчан дол, Черквището, Селище и Янева чука са открити предмети и фрагменти от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха и от Средновекоевието.

Други обекти, които представляват интерес, са двата стари турски моста – единият на Арда (наречен Римския мост) в Рудозем и вторият на Елховската река, римски път. Характерни за общината са и запазените автентични занаяти – тъкачество и изработка на губери, родопски халища и козяци.

Кухнята в района е пряко обвързана с отглежданите земеделски култури, като рецептите включват най-често картофи, боб или горски плодове. Традиционни ястия са патетникът (от патето – картофи), клинът, смилянският боб, ошавът, качамакът и други. Патетникът в Рудоземско се приготвя най-често по най-традиционната рецепта от настъргани на едро картофи, кромид лук, сол и джоджен.

Характерен обичай за Палас е коладисването. Девойките на Бъдни вечер слагат дъска или кол над място с малко вода и образуват малък мост. Преминават по моста три пъти, сеейки жито и наричат: За когото ще се оженя, тази вечер на сън да ми се види! Преди да са излезли от дома си за праването на мостчето обаче, девойките са опекли малка питка, която носят със себе си по време на минаването по мостчето. Девойките по този обичай се връщат по домовете си с питката и си лягат с нея. Последното наричане е преди сън: За когото ще се оженя, тази вечер на сън да дойде заедно двамата да ядем тази питка. По време на това последно наричане около девойката не трябва да има друга жена или мъж.

Футболният клуб на града играе през сезон 2007/2008 в Югоизточна „В“ група, като по това време променя името си от ФК „Рудозем“ (Рудозем) на ФК „Горубсо“ (Рудозем). Първоначално отборът се е наричал ФК „Миньор“ (Рудозем), след това е преименуван на ФК „Рудозем“ (Рудозем), на „Горубсо“ (Рудозем), а после на „Палас“.