Раковски

Град Раковски е населен с наследници на павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се появява в граничните за Византия арменски земи, където те създават собствена държава, просъществувала за кратко. Павликяните са превъзходни бойци и често се изявяват като мощни съюзници на Византийската империя. Заедно с арабските си съюзници представляват сериозна опасност за източните граници на Византия. Поради тези им качества Византия е принудена да се съобразява с тях и дори се опитва да се възползва от съществуването им.

Що се касае за името на града, през 1966 г. са обсъждани три предложения – Парчевич, Тракия и Раковски.

Генерал Николаево е най-източният от трите квартала на град Раковски. Той е разположен на пътя Пловдив-Брезово-Казанлък. Старото име на селището е Калъчлии. През 1934 г. над хиляда населени места в България сменят имената си. Оттогава името на селото е Генерал Николаево. Генерал Данаил Николаев е един от създателите на българската армия след Освобождението.

Кварталът е енория „Пресвето Сърце Исусово“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.  

Секирово е средният квартал от трите квартала на град Раковски. Той е разположен южно от пътя Пловдив-Брезово-Казанлък. Старото име на населеното място е Балтаджии. Също през 1934 г. селото сменя името си и то два пъти. За няколко месеца е наречено Секирци и после Секирово. От 1943 до 1945 то носи името на патрона на католическия си храм – Архангелово.

Кварталът е енория „Свети Архангел Михаил“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.

Парчевич е най-западният и най-малкият от трите квартала на град Раковски. Той също е разположен на пътя Пловдив-Брезово-Казанлък. Старото име на селото е Алифаково. Комисията, работила по преименуването на българските селища през 1931 – 1932 г. спазва правила при преименуването, сред които е приемане на имена на личности от Македоно-одринското опълчение. Така през 1934 г. селото е преименувано на Антраниково. От 1943 г. носи името на българския католически епископ барон Петър Парчевич.

Кварталът е енория „Непорочно Зачатие Богородично“ на Софийско-пловдивската католическа епархия. 

Животът в района на град Раковски датира от каменно-медната епоха.  Непосредствено до града е разположена една селищна могила, находките от която показват, че първото селище по тези земи е възникнало през каменно-медната епоха.

През античната епоха в Пловдивско живее тракийското племе одриси. Изградената от тях държава съществува 150 години (между началото на V до средата на IV в. пр.н.е.). По това време територията на град Раковски е под контрола на Одриското царство.

През 46 г. н.е. земите на Одриското царство са завладени от Римската империя. Така населението на района – предимно одриси – преминава под контрола на империята. След разделянето ѝ през 330 г. територията на града остава в източната част на империята – Византия.

През средновековието земите на град Раковски и населението са били част от Византийската, Българската и Латинската империи.

През 836 г. земите на гр. Раковски са присъединени към Българска държава от българския владетел Маламир и остават в границите ѝ до 970 г., когато след нашествието на киевския княз Светослав I и изтласкването му, земите са отново в пределите на Византия.

От 1204 до 1248 г. земите на града са включени в Пловдивско херцогство на Латинската империя. Павликянският град Алексиопол и земите около него са били баронство в херцогството.

От 1248 г. до падането ѝ под османска власт през 1364 г. територията на града 15 пъти сменя принадлежността си от България към Византия и обратно.

Над 70 военнослужещи от селата Балтаджии и Калъчлии загиват в Балканските войни (1912 – 1913). Загива и военизираният свещеник Йозо Зайков. Други 57 загиват по фронтовете през Първата световна война. За проявена храброст 46 военнослужещи от кварталите на град Раковски са наградени със Знак на военния орден „За храброст“-IV ст., Сребърен и Бронзов медал „За заслуга“ – без корона и други отличия. 

През април 1928 г. Горнотракийската низина е сполетяна от Чирпанското земетресение, което разрушава над 72 000 сгради и причинява щети на стойност около 3.3 милиарда лева. Природната стихия поразява жестоко и католиците в пловдивските села. Църквите, училищните сгради, болницата и много частни домове са изцяло или частично разрушени. Лично цар Борис III посещава разрушените места.

По време на своето апостолическо поклонничество в България папа Франциск посещава град Раковски на 6 май 2019 г.

Раковски е най-големият град в България, където преобладаващото население изповядва католицизъм. В града има няколко католически църкви и манастири.

С основание град Раковски е наричан понякога „столица на католицизма“ в България.

Енорийски църкви

„Пресвето Сърце Исусово“ в кв. „Генерал Николаево“
„Свети Архангел Михаил“ в кв. „Секирово“
„Непорочно Зачатие Богородично“ в кв. „Парчевич“

Параклиси

„Христос Възкръсналия“ в кв. „Генерал Николаево“
„Дева Мария – Здраве на болните“ в кв. „Генерал Николаево“
„Свети Йосиф“ в кв. „Секирово“

Манастири

женски манастир „Сестри Бенедиктинки“ в кв. „Секирово“
женски манастир „Сестрите Францисканки“ в кв. „Генерал Николаево“
мъжки манастир „Максимилиян Колбе“ в кв. „Нов център“ 

Говорът на жителите се отнася към южния подговор на Павликянския говор. Изследванията на езиковеди, че езикът на павликяните, предшественици на населението в Раковски, спада към най-старинните български говори.

Поради благоприятното си разположение в Пловдивското поле, община Раковски е с развито селско стопанство – зърнено-житни и технически култури, свиневъдство и говедовъдство.

Инфраструктурата на Раковски се променя от типично селска в началото на миналия века, през селище от градски тип през 60-те години, до оформяне на градския си облик в края на миналия и началото на този век.

Паметник на патрона на града – Георги Сава Раковски, открит на 1 юни 1991 г. в квартал „Нов център“ и паметник на загиналите в Отечествената война (1944 – 1945) „Икар – опит за летене“ на пл. „България“ с надпис „Българио за тебе те умяха! Изгори, за да светиш!“. Двата паметника са дело на скулптура Петко Москов. Неговият син Атанас Москов е автор на скулптурите на Паметника на загиналите за независимостта и обединението на България, издигнат в кв. „Нов център“ през 2018 г.

Паметници на загиналите от село Калъчлии в Балканската война (1912 – 1913) и в Европейската война (1915 – 1918) в гробищния парк в кв. „Ген. Николаево“ и паметници на загиналите от село Балтаджии в Балканската война (1912 – 1913) и в Европейската война (1915 – 1918) в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“.

Паметник на епископ Петър Парчевич в двора на едноименното училище в квартал „Нов център“. Барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и свещеник Флавиан Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в знак на почит към тяхното дело. Паметници на отците Михаил Добромиров и Яко Яковски на улиците, носещи техните имена.

Католически църкви „Пресвето сърце Исусово“, „Свети Архангел Михаил“ и „Непорочно Зачатие Богородично“. Църквите са построени през 1931 г. В църквата „Пресвето сърце Исусово“ е монтиран тръбен старинен орган, който озвучава неделните и празничните литургии.

Католически манастири „Св. Максимилиян Колбе“, „Света Елисавета“ и „Сестри Бенедиктинки от Тутцинг“. Сградите на трите манастира са построени между 1995 г. и 2006 г.

В подземието на храма „Пресвето сърце Исусово“ е събрана експозиция от предмети, свързани с миналото на град Раковски и католицизма в България. 

„Кукове“ е международен фестивал на кукерски и маскарадни игри, който се организира ежегодно в петъка и съботата преди „Великденските заговезни“ по католическия календар. Обикновено е през февруари.

От 2006 г. през февруари на площад „България“ в гр. Раковски се провежда празник на виното „Винария“.