Ракитово | град Ракитово

Ракитово е град в Южна България. Градът е административен център на община Ракитово, Област Пазарджик и се намира на малко повече от 10 км югоизточно от град Велинград.

Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 km.

В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир „Батак“, където се намира и курортен комплекс Цигов чарк. До Пловдив се минава по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово), Пещера (на 30 km), Пазарджик (50 km), Стамболийски (70 km). Отстои също на 70 km от Доспат, Хаджидимово и границата с Гърция (ГКПП „Илинден“).

Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението на града го правят уникално кътче в сърцето на Родопите.

Площ 117,099 km²;
Население 7998;
Над.височина 814±1 m;
Пощ.код 4640;
Тел.код 03542;
МПС код РА;
Община Ракитово;
Област Пазарджик;

Топ оферти

Виж всички оферти

Топ

Монтажен соларен комплект за кемпер/каравана 7 елемента Цени от 55лв. Топ

Ветроупорни завеси Цени от 18лв. Топ

Външни ролетни щори Цени от 1лв на км.лв. Топ

Продава ПАРЦЕЛ гр. Долна баня, област София Цени от 45000лв.

Животът в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е.

През своята дълголетна история Чепинския край е обитаван от различни племена и народи – беси, византийци, славяни, българи и власи. Районът на Ракитово и Чепинското корито е на земята на тракийското племе беси. Днес има останки от тракийска крепост-светилище в местността Пашино бърдо, която местните наричат Пешин бърдо (Първото бърдо). От там започва биосферният резерват Мантарица (мант – свещена, на прорицател; терица – земя), под егидата на ЮНЕСКО.

Южно от града са открити останки от късноантична трикорабна църква, силно повредени през XX век от строителството върху тях на нов параклис и на стадион.

Икономиката на града е зависима от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района. С най-голям дял са дърводелските предприятия за профилирана дървесина, които произвеждат греди, дюшеме, ламперия и други видове продукти от профилиран и непрофилиран дървесен материал. Добре са застъпени и двата вида мебелно производство-занаятчийското и серийното. Мебели от дървесина и ПДЧ се произвеждат не само за вътрешния пазар, но и за износ. В града има и предприятия за екобрикети от пресовани дървесни частици и предприятие за бутилиране на минерална вода, която със своя уникален състав лекува артритни и стомашно чревни заболявания. Ракитово развива ловен туризъм, има изградени ловни ниви и всички условия за почиващите ловци.

Културно-исторически забележителности:

Неолитно селище - В местността „Макаков мост“, по поречието на Чепинската река, се намира могила, чието разкопаване е разкрило останки датиращи от неолитa.

Раннохристиянска трикорабна базилика „Николица“ - Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика от ІV – VІ век, съществувала до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките ѝ е построен параклис през 1923 година.

Часовникова кула - Часовниковата кула се явява своеобразен архитектурен паметник, един от символите на Ракитово, изграден на северозападния склон на височината Бърдо, досами града. Кулата е от две части с каменна зидария, с вис. 18. 60 м., стените са с деб. 80 см. Дървените пояси са от осика и са поставени през метър. Формата ѝ е осмоъгълник, покривът е конусовиден, с ламарина. Часовникът има два циферблата с римски цифри. Вътрешното стълбище е подменено през 1960 г. Часовниковата кула в Ракитово е построена през 1872 г. с дарения на двама местни жители – Вели Хаджи Муса Ефенди и неговият син – Хафъз Хюсейн Ефенди. Строителят на кулата се казвал Малик Челеби.

Останки от тракийско светилище при Калето - Останки от древна тракийска крепост. Тя не е възстановявана през средновековието и е автентична. Покрай нея има запазен тракоримски път.

Римско селище „Ремово“ - Историческо място, населявано от беси и римляни. Запазени и до днес са галерии от медни и златни рудници. С него е свързана легенда за златен стан (място за сечене на златни и сребърни монети). Има останки от римско селище, стар римски път и древен храм. На билото се намира м. Джурковица с тракийски некропол. По Ремово виреят редица ендемити, между които жълта и синя перуника, видрица, записани в Червената книга на България.

Параклис „Св. Никола Летний“ - Намира се върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е сред най-големите 4 манастира в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.

Историческият музей е разположен в Апостоловата къща (1906 г.) и новата сграда към нея. Има три експозиции – археологическа, етнографска и историческа – с предмети и колекции, свързани с историята и бита на местното население. Тук са представени археологически находки от открито неолитно селище край Ракитово, голямо количество снимков материал и фрагменти на откритите раннохристиянски базилики в местностите „Беглика“ и „Рангела“. Има добре обособен етнографски кът, където всеки ще може да се запознае с живота и традициите на местното население.

В близост е „Плиоценски парк, Дорково“.

Празник-събор на град Ракитово е Еньовден – 6 – 7 юли. Най-големият летен празник в Ракитово. Свързан е с култа към слънцето и растителността и надеждата за плодородие. Неизменен атрибут на празника е яневицата (бял равнец). Тя се сплита на венци слага се по вратите за здраве. Има поверия за „Яневското слънце“, за водата в менците – важна част от еньовския обред. На 7 юли е и празникът на църквата в Ракитово – „Света Неделя“.

Последната събота от август – традиционен горски бал в местността Парка над Ракитово. Този празник датира от началото на века и е свързан с почитта и уважението на местното население към ракитовската гора. Провежда се и конкурс за избиране на царица на гората.

Благодарение на чистия въздух и специфичното си местоположение, Ракитово е подходящо място за хора, страдащи от астма и белодробни заболявания.

Характерна е тежката балканска кухня, обикновено основана на месни и млечни изделия. Тук се прави строго специфична за района кървава кървавица и ароматна саламурена сланина. Кухнята е обогатена от специфични подправки благодарение на голямото разнообразие от билки и растения в региона.

Поради изискванията на вероизповеданията там се приготвят свински, телешки и агнешки скари. Много разпространено е цялото печено агне в няколко варианта – във фурна, на чеверме и в трап. Също така пастърма, капама със 7 вида месо, бурания (смес от боб и зеле), боб с пастърма, качамак с дрожки (запечено тесто от царевично брашно със сланина). Характерна е т.нар. мътеница – смес от прясно и кисело мляко.

Популярно е и ястието гювеч, приготвяно от зеленчуци и месо. Глиненият съд, в който се приготвя, също се нарича „гювеч“.