Радомир

Рейтинг:
0 / оценки
Град Радомир е град в Западна България. Той се намира в област Перник и е в близост до градовете Батановци и Перник. Градът е втори по големина в областта след Перник и е административен център на община Радомир.

Град Радомир е разположен на 764 метра надморска височина в Радомирската котловина, в подножието на планината Голо бърдо.

В североизточната разширена централна част на града се намира естественият водопад с височина 10 – 12 метра „Бучалото“. Той е оттбелязан като природна забележителност в пътеписи на Константин Иречек и Иван Вазов.


  • Площ 47,499 km²;
  • Население 13 475;
  • Над.височина 764 m;
  • Пощ.код 2400;
  • МПС код РК;
  • Община Радомир;
  • Област Перник;
В централната част на планината Голо бърдо, частично в землището на Радомир, се намира природният резерват „Острица“. В резервата е регистрирано изключително голямо разнообразие от растителни видове – 362 вида и подвида, отнасящи се към 212 рода и 56 семейства, което представлява 12% от видовото богатство на България, 27% от родовете и 43% от всички семейства на нашата флора. Дърветата и храстите са 36 вида, а тревистите растения – 316. Тук се намират ендемити – растения, чието разпространение е ограничено, и реликти – растения, които са запазени само на изолирани места. В тази естествена ботаническа градина на първо място е поставено урумовото лале. Следват го българското карамфилче, метличините, сръбското звънче, кримското омайниче, орхидеите и други.

Радомир е средновековен град, изграден над праисторическо, антично селище и некропол.

В историята на малкия град не са се запазили много имена на свещеници и духовници, но факт е, че Радомирската котловина е била защитавана в християнския дух и след падането на България под османско владичество в края на XIV век. През 1418 г. в околностите на Радомир избухва вълна от недоволство срещу тежките данъци наложени от османските управници. По това време населението не е надхвърляло 6 – 7 хиляди души в цялата котловина, но то е давало добри занаятчийски продукти. Местните хора са били предимно земеделци и животновъди, но редом с тях е вървял и занаятът. Много известни са били така наречените „кацари“, които са произвеждали бъчви известни чак до Беломорието. В с. Дрен е имало дърворезбари несравними по майсторство.

Населението е с будно национално съзнание. Първите училища в Радомир са създадени от хора, отдали се на богослужението. 

В Руско-турската война от 1877 – 1878 г. вземат участие 25 опълченци от Радомирско. Последен знаменосец на Самарското знаме е Никола Корчев, родом от с. Долна Диканя, Радомирско. След освобождението знамето е донесено в гр. Радомир от установилата се тук Трета опълченска дружина и се съхранява в радомирските казарми до 1882 г.

При избухването на Балканската война през 1912 година четиринадесет души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Град Радомир с неговите предприятия от леката и най-вече тежката промишленост е част от Софиийско-Пернишко-Радомирския комплекс, който осигурява над 20% от промишлената продукция на страната.

Днес гр. Радомир е съвременен град със свой облик, стопанска инфраструктура, природни забележителности и културни институти. На територията му работят фирми на тежкото машиностроене и други промишлености – „Бесттехника“ АД /бивш Завод за заводите „Червена могила“/, „Радомир метали“, „Симинвест“, електротехническата „АК Електрик“ АД и фармацевтичната компания за производство на ветеринарни и хуманни медикаменти „Ветпром“ АД.

Всяка година на 26 октомври се празнува Димитровден – денят на град Радомир.