Правец

Градът попада в зоната на умереноконтиненталния климат с годишен сбор от валежи 746 мм, който е по-висок от средните за страната. Валежите са сравнително добре балансирани през годината – зимните са 113 мм, пролетните – 215 мм, летните – 256 мм, и есенните – 162 мм. Средногодишната температура е 10,8 ºС. Температурата на най-студения месец – януари е със средна стойност 1,4 ºС, а най-топлият месец – юли, е със средна величина 21,6 ºС. Ясното време и слънчевото греене в котловината се измерва на 2160 часа в годината. Значителен е броят на слънчевите дни в късна есен и през зимата. Дните с мъгла са малко – едва от 7 до 10-годишно, което нарежда Правец на едно от първите места в България по този показател.

Съвременният град Правец е наследник на стари поселения в едноименната Правешка котловина.

Историята и името на Правец са тясно свързани с околните планински проходи и 2-та важни пътя, които пресичат землището му – единият е водил от Видин през София към Македония, а другият – от София за стратегически важния през късното средновековие и първите векове на османското владичество Никопол.

Първите писмени документи, в които е отразено съществуването на селище в землището на Правец, са от втората половина на XV в.

Значително влияние в икономическото и културното развитие на Правец в епохата на османското владичество оказвал богатия по това време рударски град Етрополе.

Докато рударството в Етрополе процъфтявало, в Правец се развивали и съпътстващите го занаяти като леярство, ковачество, производство на оръжия и сечива, златарство, производство на дървени въглища за металургичните пещи и др.

След Второто Търновско въстание през 1686 г., влошените климатични условия през XVII в., разрушителното земетресение от средата на XVIII в., чумните епидемии през 1749 и 1771 г., кърджалийските разорения през 1792, 1794 г. и по-късно, както и изчерпването на достъпните рудни залежи в Етрополския балкан, довели до икономическото и културното западане на Правец.  Замирането на занаятите, свързани с металообработването, принудило местните жители да потърсят нов поминък в земеделието и скотовъдството – най-вече в овчарството, покрай което впоследствие се развили кожарството, козинарството, обущарството и др.

В настъпващата епоха на Българското Възраждане правчани проявяват живото си национално чувство, нестихващия си порив за свобода и жажда за учение и просвета. Първото килийно училище в Правец е отворено през 1820 г. в дома на поп Тодор и е едно от най-старите в този край. Правчани издигат нова черква върху развалините на разрушения при кърджалийските набези храм през 1853 г., и възстановяват в 1866 г. манастира „Св. Тодор Тирон“ в покрайнините на селището. 

През 1870 г. Васил Левски основава в селото, в дома на поп Марко Тодоров, Частен български революционен комитет с псевдоним „Рушид Ходжоолу“ – един от най-дейните в редиците на Вътрешната революционна организация. Апостолът на свободата на два пъти посещава Правец. Там се разискват важни за освободителното движение въпроси, като повдигането на бунт в Македония.

Освобождението заварва Правец като най-голямо село в Орханийска (Ботевградска) околия. Развито е овощарството – прочута е и правешката сливова ракия. Селото се слави с производството на хубавата правчанска каймак боза, а мнозина от жителите му упражняват бозаджийския занаят из градовете и селата на Дунавската равнина.

Правец е родно място на Тодор Живков.

Правец е обявен за град по случай 1300-годишнината на Българската държава с указ на Държавния съвет на НРБ от 16 октомври 1981 г.

След обявяването му за град Правец получава и герб. Емблемата на града включва няколко елемента, като основният от тях е силуетът на родната къща на Тодор Живков – представляваща типичен образец на традиционния за този край дом от епохата на Възраждането.

След промените в началото на 1990-те години град Правец се сдобива с нов герб.

Основни отрасли на икономиката на града са: производство на пластмасови изделия, туризъм, месна и фуражна промишленост, като производството на компютри е преустановено. 

Забележителности:

Манастир „Св. Теодор Тирон“
Църква „Св. Атанасий“
Руски паметник
Войнишки паметник
Паметник на Тодор Живков
Исторически музей
Музеен комплекс
Попмаркова къща