Перущица
Перущица е град в Южна България, област Пловдив. Градът е център и единствено населено място в Община Перущица. Разположен е в географската област Родопска яка, сред гънки от северните склонове на Върховръшкия рид. Старата градска част се разстила амфитеатрално по възвишенията Вълковище и Власевица. Намира се в географската област Родопска яка в северното подножие на Върховръшкия дял на Чернатица на 255 м надм. вис в Западните Родопи, и е център и единствено населено място в Община Перущица.
В околностите на Перущица са разкрити останки и от други тракийски и римски селища, както и от една малка крепост – „Калето“ (северозападно от града).
Местният преходноконтинентален климат с мека зима и слънчево топло лято, както и специфичните особености на тукашните почви, са благоприятствали от древни времена за развитие на лозарството, особено на ароматния и с висока захарност грозде сорт Мавруд.
Най-старите свидетелства за населението по тези земи датират от дълбока древност. Най-ранното човешко присъствие е засвидетелствано от намиращите се на около 1,5 км североизточно от центъра на града при карстовия извор Пастуша до „Червената църква“ останки от праисторическо селище, което е съществувало през неолита, халколита и бронзовата епоха.
- Население 4766 ;
- Площ 48,719 km²;
- Надморска височина 288 m;
- Пощ.код 4225;
- Тел.код 03143;
- Мпс код РВ;
- Община Перущица;
- Област Пловдив;
Топ оферти
Виж всички оферти
Топ
Монтажен комплект за соларен панел за кемпер/каравана 7 елемента
Цени от 70лв.
Топ
Ветроупорни завеси
Цени от 18лв.
Топ
Външни ролетни щори
Цени от 1лв на км.лв.
Топ
Студио в Банско под наем за месец
Цени от 800лв.
Топ
Продава ПАРЦЕЛ гр. Долна баня, област София
Цени от 49000лв.
Топ
Продава студио в Банско 53кв. м. Обзаведен
Цени от 96 000лв.
Туристически забележителности в Перущица
Името си градът носи от крепостта „Перистица“ – част от отбранителната верига на Второто българско царство. Сегашният град води началото си от древния голям град Драговец. Историческите извори сочат, че през този период Драговец е голям български град.
Археологията доказва, че приемник на разореното българско селище е възникналото в някой по-късен период село Перущица, носейки името на славянския бог Перун.
Характерно за селото е, че през всичките векове на османското владичество населението му запазило българско – християнско самосъзнание. Дори и по време на големите зулуми в средата на XVII в., когато почти цялото население на Западните Родопи (Чепинското корито) било принудено насилствено да приеме исляма, опити на турците да помохамеданчат перущенци не успели. Опитите на поробителя да потурчи местните българи се провалили, но цената, която платили тукашните горди българи била изразена в множество изпепелени къщи и изселване от родните огнища.
През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.
През XIX в. стопанският просперитет и духовният напредък на Перущица дават изражение в създаването на български просветни, религиозни и културни учреждения. В 1847 г. е издигната възрожденската църква „Св. Архангели Гавраил и Михаил“ и първото начално училище.
Читалище „Просвета“ е основано през 1862 г. В училищната сграда в 1869 г. Васил Левски основава перущинския революционен комитет, чиято дейност е възобновена в 1876 година от Георги Бенковски и Васил Соколски – Доктора.
Връхна точка е участието на цялото население в националноосвободителните борби с яркото си проявление през Априлското въстание в Перущица вдигнато на 23 април 1876 г., Перущинци 7 дни удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник. Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи.
В черквата „Св. Архангел Михаил“ се въззема най-мощният глас за свобода, който човечеството е чувало – бащите жертват жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби и да не бъдат потурчени.
Археологията доказва, че приемник на разореното българско селище е възникналото в някой по-късен период село Перущица, носейки името на славянския бог Перун.
Характерно за селото е, че през всичките векове на османското владичество населението му запазило българско – християнско самосъзнание. Дори и по време на големите зулуми в средата на XVII в., когато почти цялото население на Западните Родопи (Чепинското корито) било принудено насилствено да приеме исляма, опити на турците да помохамеданчат перущенци не успели. Опитите на поробителя да потурчи местните българи се провалили, но цената, която платили тукашните горди българи била изразена в множество изпепелени къщи и изселване от родните огнища.
През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.
През XIX в. стопанският просперитет и духовният напредък на Перущица дават изражение в създаването на български просветни, религиозни и културни учреждения. В 1847 г. е издигната възрожденската църква „Св. Архангели Гавраил и Михаил“ и първото начално училище.
Читалище „Просвета“ е основано през 1862 г. В училищната сграда в 1869 г. Васил Левски основава перущинския революционен комитет, чиято дейност е възобновена в 1876 година от Георги Бенковски и Васил Соколски – Доктора.
Връхна точка е участието на цялото население в националноосвободителните борби с яркото си проявление през Априлското въстание в Перущица вдигнато на 23 април 1876 г., Перущинци 7 дни удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник. Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи.
В черквата „Св. Архангел Михаил“ се въззема най-мощният глас за свобода, който човечеството е чувало – бащите жертват жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби и да не бъдат потурчени.
Перущица е освободена от турско иго на 3 януари 1878 г., но след разкъсалият България Берлински договор от 13 юли 1878 г., попада в автономната васална на Османската империя област Източна Румелия. Гражданите на Перущица са от първите, обявили се за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през септември 1885 г. Перущенци участват масово в 5-те войни за национално обединение на България и дават скъпи жертви с имената на които е издигнат паметник в центъра на града.
През XX в. Перущица се развива в селище, на което основен дял от икономиката му заема селското стопанство и по-точно лозарството и овощарството.
През 1969 г. село Перущица е признато за град. Перущица съществува като самостоятелна община от 1998 г. В историческия музей в града основан в 1955 г. се пазят ценни експонати, свързани с историческото минало и героизма на населението от района.
Основно място в живота и поминъка заемат лозарството и производството на перущенски Мавруд и други вина. Още през периода на Втората българска държава всяко семейство работи лозя, и особено манастирски лозя.
В плодородното перущинско поле се разработва и овощарство, главно ябълки и зеленчукопроизводство. Напоследък се развива и туризма.
Културни и природни забележителности:
Храм мемориал – Историческа църква „Свети Архангел Михаил“ в Перущица
Църквата паметник „Св. Архангел Михаил“ е последна крепост и убежище на въстаналите за освобождение от османско владичество перущинци през Априлското въстание в 1876 г., където извършват подвига си Спас Гинов, Кочо Честименски и др., сградата на храма е част от Историческия музей на Перущица.
Храм „Св. Атанасий“
Параклис „Св. Петка Българска“
Червената църква „Св. Богородица“
Мемориален комплекс
„Паметник на трите поколения“ на избитите от турците българи през Априлското въстание. Открит е в 1976 г. в памет на загиналите за свободата перущенци за 100-годишнината от Априлското въстание и участието на града в него.
Исторически музей
Редовни събития:
14 февруари – Трифон Зарезан, тържествено зарязване на лозите
9 май – годишно честване в памет на подвига на българите в Априлското въстание в гр. Перущица, с театрални сцени и тържествена проверка-заря.
20 януари – Къпанки – традиция, на Ивановден по стар стил, характерен е за Перущица и е единствен на Балканите. Предполага се, че обичаят е наследство от древните славянски празници, свързани с водата. Зетьовете, които са най-пресните младоженци, се къпят обредно под Чолаковия мост.
Значението на обичая е да има здраве, момъкът да се почувства мъж, да са плодовити булките. Обичаят е вдъхновил перущинския поет Власо Власов да напише стихотворението „Къпанки в Перущица“.
Кочо Честеменски, участник в Априлското въстание (1876), убива семейството си и се самоубива, за да не попаднат роднините му живи за издевателство и потурчване в ръцете на редовната турска войска и башибозука.
През 1969 г. село Перущица е признато за град. Перущица съществува като самостоятелна община от 1998 г. В историческия музей в града основан в 1955 г. се пазят ценни експонати, свързани с историческото минало и героизма на населението от района.
Основно място в живота и поминъка заемат лозарството и производството на перущенски Мавруд и други вина. Още през периода на Втората българска държава всяко семейство работи лозя, и особено манастирски лозя.
В плодородното перущинско поле се разработва и овощарство, главно ябълки и зеленчукопроизводство. Напоследък се развива и туризма.
Културни и природни забележителности:
Храм мемориал – Историческа църква „Свети Архангел Михаил“ в Перущица
Църквата паметник „Св. Архангел Михаил“ е последна крепост и убежище на въстаналите за освобождение от османско владичество перущинци през Априлското въстание в 1876 г., където извършват подвига си Спас Гинов, Кочо Честименски и др., сградата на храма е част от Историческия музей на Перущица.
Храм „Св. Атанасий“
Параклис „Св. Петка Българска“
Червената църква „Св. Богородица“
Мемориален комплекс
„Паметник на трите поколения“ на избитите от турците българи през Априлското въстание. Открит е в 1976 г. в памет на загиналите за свободата перущенци за 100-годишнината от Априлското въстание и участието на града в него.
Исторически музей
Редовни събития:
14 февруари – Трифон Зарезан, тържествено зарязване на лозите
9 май – годишно честване в памет на подвига на българите в Априлското въстание в гр. Перущица, с театрални сцени и тържествена проверка-заря.
20 януари – Къпанки – традиция, на Ивановден по стар стил, характерен е за Перущица и е единствен на Балканите. Предполага се, че обичаят е наследство от древните славянски празници, свързани с водата. Зетьовете, които са най-пресните младоженци, се къпят обредно под Чолаковия мост.
Значението на обичая е да има здраве, момъкът да се почувства мъж, да са плодовити булките. Обичаят е вдъхновил перущинския поет Власо Власов да напише стихотворението „Къпанки в Перущица“.
Кочо Честеменски, участник в Априлското въстание (1876), убива семейството си и се самоубива, за да не попаднат роднините му живи за издевателство и потурчване в ръцете на редовната турска войска и башибозука.
