Перник

Перник е важен транспортен център с удобни железопътни връзки към столицата София, към областните градове Благоевград и Кюстендил и към ГКПП Кулата - Промахон. В градската част е развит автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват предимно от общинската транспортна фирма.

В миналото през Перник е минавал един от най-старите и важни търговски пътища на Балканите – София-Солун. Освен част от трасето на железопътната линия, която свързва Централна Европа и Гърция, днес покрай града преминават също и участъци от Паневропейските транспортни коридори 4 и 8, съответно чрез европейски път E79 – автомагистрала "Люлин", автомагистрала "Струма", европейски път Е871.

В началото на 11 век селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния воевода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първото българско царство. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града. Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини – Перник. За пръв път това име се споменава през IX век. Легенди свързат името на града с това на славянския бог Перун. В края на 10 и началото на 11 век Перник е административен център на местния войвода Кракра Пернишки – „мъж, отличен във военното дело“ според византийските летописци Скилица и Кедрин, играл важна роля по време на Първата българска държава.

Срещу църквата е сградата на минната дирекция. Построена е през 1932 г. по проект на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външно е оформена в неокласически маниер, а вътре се забелязват влияния на ранна готика. Часовниковата кула дълги години властва по височина над целия град. Сградата е разгърната в правоъгълна форма около вътрешен двор, който е разделен на 2 от централна част, в която са поместени парадното стълбище и тържествена зала. Леко изнесеният сводест главен вход с врати от ковано желязо и аркадите от бял камък целят да подчертаят не само характера на сградата, но и да служат при празненства. Часовниковият механизъм на кулата е от система „Бреге“. Той е свързан с още 30 по-малки стенни часовника вътре в сградата и работи на електромеханичен принцип. Централното фоайе, централното стълбище и крайстълбищните кулоари са облицовани с пъстроцветни италиански мрамори и полиран гранит, а коридорите – с доставен от Чехия декоративен фаянс.

На 12 февруари 1957 г. е открит Дворецът на културата. Той е по проект на арх. Александър Дубовик, който го е развил в класичен маниер, с едри, пропорционални и лаконични форми. Лицевата фасада е хармонична, изпълнена със симетрия и завършеност. Сградата е разположена върху площ от 4 250 m2. Изградена е с български строителни и облицовъчни материали. Корнизите и рамките на прозорците са от русенски камък. Квадратните колони във фоайето са облицовани с цветен жабленски мрамор. Декоративното оформление е наситено и с национални битови елементи. Странично под централната колонада са монтирани 2 малки барелефа – „Миньори“ в изпълнение на Секул Крумов и Благой Илиев и „Металурзи“ в изпълнение на Любомир Далчев. Дворецът на културата е културното средище и институцията, осъществяваща дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности в Перник. При построяването му е бил най-големият комплекс за културно средище на целия Балкански полуостров. В него е съсредоточена дейността на школи и клубове по изкуства, художествена галерия „Любен Гайдаров“, универсална научна библиотека, камерен оркестър Орфей, духов оркестър, ансамбъл за народни песни и танци „Граовска младост“.

Общинският драматичен театър на Перник е основан през 1919 г. и носи името на актьора Боян Дановски. Някога се е помещавал в Двореца на културата, където разполага с модерна сцена, салон за 500 зрители, много добри възможности за художествено осветление и музикално оформление. Поради късо съединение през 2004 г., залата на театъра е унищожена от пожар, но театърът продължава да се посещава в по-малка зала в Обединения детски комплекс. Впоследствие изгорялата зала е цялостно ремонтирана и модернизирана. От 2013 г. театъра отново се завръща в залата в Двореца на културата. Театърът е удостояван с много национални награди, сред които наградата на Съюза на българските артисти за цялостен спектакъл. На сцената са му творили най-известните режисьори, художници и артисти: Леон Даниел, Крикор Азарян, Христо Христов, Здравко Митков. Директор на театъра в периода 1977 – 1990 г. е известния български актьор Георги Русев.

С постановките си „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „На дъното“ от Максим Горки – режисьор Леон Даниел, театърът получава признание и в редица европейски страни.