Пазарджик

Рейтинг:
0 / оценки

Па̀зарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик. Намира се на 37 km западно от Пловдив и на 112 km югоизточно от София. Лежи на двата бряга на река Марица в западната част на Горнотракийската низина и е вторият най-важен културен и административен център в Южна Централна България. Последното преброяване на НСИ към края на 2018 г. оценява населението на града на 68 194 жители.

Пазарджик се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, част от общото Пазарджишко-Пловдивско поле, при надморска височина 205 m. Първоначално градът е разположен на левия бряг на Марица. След освобождението му от турско иго той започва да се разраства и по десния бряг на реката. Пазарджик е равнинно-низинен град. Пазарджишкото поле е заобиколено от Средна гора, на север и Родопите, на юг.

Разстоянието от София до Пазарджик е 112 km по магистрала Тракия, а до Пловдив – 37 km. Важен е пътят до Панагюрище – 43 km, до – Стрелча 40 km, за Пещера/Батак – 35 km, през пролома на Чепинската река за Велинград/Ракитово – 41 km.

  • Площ 37,382 km²;
  • Население 76 739;
  • Надм. височина 205±1 m;
  • Пощ. код 4400;
  • Тел. код 034;
  • МПС код РА;
  • Община Пазарджик;
  • Област Пазарджик;
Пазарджик е един от малкото градове в България, който е с изцяло равнинен релеф без никакви повишения в надморската височина, която е със стойност 205 m за цялата територия на населеното място като съвсем леки понижения тя бележи около коритото на р. Марица в южния край на града. Недалеч се намира Бесапарският рид, където са разкрити залежи на варовик. Наблизо, край село Мокрище има много могили от времето на траките, които са изкуствени образувания. Най-близките планински възвишения са на Западни Родопи – около 15 km южно, на Източна Рила – около 30 km югозападно и на Същинска Средна гора – на около 40 km северно от града. Пазарджик е част от морфоструктурата на Горнотракийската низина, представляваща грабеновидна форма, и е с тенденция към потъване – с около 2 mm/годишно. Районът е запълнен с алувиални наслаги от заливните тераси на Марица и нейните притоци.

През южния край на Пазарджик протича една от главните водни артерии на България – р. Марица.

На 2 km западно от града в Марица се влива река Тополница, която в турско време има ръкави и в самия град. Още тогава се оформя напоителният канал Паша-арк, който и днес минава през града. Недалеч от Пазарджик в Марица се вливат и реките Луда Яна и Чепинска река. Реките в района са с дъждовно-снежен режим на подхранване – т.е. основна роля за пълноводието им имат водите от падналите дъждове, а с второстепенно значение са водите от разтопените снегове, което обуславя пълноводието им да бъде в периоди с големи валежи и интензивно снеготопене – това са основно месеците май-юни (падат големи количества валеж и се разтопяват снеговете в най-високите части на Рила, откъдето води началото си р. Марица) и ноември-декември (отново падат големи количества валеж).

Климатът на града е преходен между умереноконтинентален и средиземноморски климат. Характеризира се с топло и почти сухо лято и влажна и умерено студена зима. Средната годишна температура на въздуха е 12,5 °C. Най-топлите месеци са юли и август със средна месечна температура 23 – 24 °C, а най-студените януари и февруари със средна месечна температура 1 – 2 °C. Дните с температура над 32 °C са около 35 за година.