Панагюрище
- Население 23 110;
- Област Пазарджик;
- Община Панагюрище;
- Надморска височина 550 м;
- Площ землище 598,5 km²;
- Пощенски код 4500;
- Телефонен код 0357;
Туристически забележителности в Панагюрище
Историята помни и не забравя не само човешкия героизъм, но и човешката низост и страх….
В града можете да се видят следните забележителности: Историческия музей; къща музей Райна Княгиня, Тутевата къща, Дудековата къща, читалище Виделина, църквите Свети Георги и Свето Въведение Богородично. В непосредствена близост се намират градът музей Копривщица, тракийски култов комплекс Старосел и водопад Райското пръскало.
По време на Априлското въстание Панагюрище е опожарено почти до основи. Остават само няколко сгради, една от които е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Тук е и карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието.
Къщата-музей „Райна Княгиня“ е родната къща на Райна Княгиня (1856 – 1917), българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. В двора са погребани костите на героинята. На 2 май 2006 г. е открит паметник на Райна Княгиня в Панагюрище. Била е само на 20 г., когато Бенковски ѝ предлага да ушие байрака на въстаниците и тя извезла със сърма лъва и огнения девиз „Свобода или смърт!“. Яхнала бял кон Райна Княгина развява знамето из улиците на Панагюрище по време на въстанието и то става своеобразен негов символ. Оригиналното знаме е изгорено по време руско-турската война, но през 1901г. във връзка с първите чествания на въстанието Райна Княгиня собствено ръчно избродира негово копие, което и до ден днешен е изложено в къщата. В двора на къщата е и гробът на нейния баща, отец Георги Футеков, убит жестоко от турците. Една от последните крепости на въстанието е Дудековата къща. В нея при нахлуването на турските войски и башибозуците са се крили десетки жени, деца и старци.
През годините знамето е съхранявано като скъпоценна реликва от поборници участвали във въстанието и от техни наследници докато в крайна сметка не е дарено на музея при неговото откриване през 1950г. В къщата музей има документално – веществена експозиция посветена на живота на Райна Княгиня, а вторият етаж дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка.Лековата къща, също е била посещавана от Апостола. Сградата е ценна и заради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изпълнена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище е и родният дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов. В къщата на Иван Леков – богат търговец, революционен деец и участник в Априлското въстание отсяда комисията избрана от Първото Велико народно събрание, която трябва да координира и ръководи въстанието. В къщата е отсядал и Апостолът на свободата Васил Левски.
Местността Оборище се намира на десетина километра северозападно от Панагюрище. През гората е прокарана пътека с дървени мостчета и разходката е наистина изключително приятна. На много места по пътеката има паметници с мисли на бележити българи сварзани по един или друг начин с Априлската епопея. На паметника в Оборище е мястото, където между 14-ти и 16-ти април 1876г. се провежда първото в Историята на България Велико народно събрание и се взема решение за обявяване на Априлското въстание.
Дудековата къща е част от музейния комплекс на Историческия музей в Панагюрище. Тя е архиотектурно-историческа забележителност от Епохата на Възраждането. Построена е през 1856 година и е била собственост на Петър Дудеков – търговец, убит от турците при потушаване на Априлското въстание. Къщата има богата вътрешна архитектурно-декоративна украса, която отразява ежедневието на българите през тази епоха. В къщата се виждат следи от куршуми от нападението на турците при потушаване на въстанието. В нея отсяда и Генерал Дендевил при освобождаването на Панагюрище.
В средата на ХХ век в града е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище – шедьовър на тракийското изкуство. Съкровището представлява уникален по рода си златен сервиз с богата орнаментика и украса и е принадлежало на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е. Съдовете са 9 на брой с общо тегло над 6 килограма – една фиала и осем ритона от чисто злато. Голям интерес представлява амфоровиден съд, който е популярен мотив в представянето на България по света. Дръжките му са представени като борещи се помежду си кентаври, фигура на детето Херакъл и редица сцени от митологията.
Панагюрище е известен като един от най-активните градове по време на Априлското въстание 1876 г.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд.
Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.
В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа.
През 1876 г. Панагюрище става център на 4-и революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).
През 1977 г. става общински център.
Населението в своята цялост изповядва единствено християнството, като източноправославието е преобладаващо, такива са и повечето черкви.
В околностите на града са разположени и няколко православни параклиса.
Мюсюлманите не са представени сред коренното население, тъй като по време на османската власт градът е бил забранен за тях. За това допринасят два факта: през времето на еничарите градът е бил длъжен да дава т.нар. кръвен данък, което е давало привилегията да не бъде населяван с турци. По-късно българското население е трябвало да охранява проходите през Средна гора, което е давало същата привилегия.
В Историческия музей е представена експозиция, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г. В двора на музея е показана реконструкция на възрожденска занаятчийска улица, където с автентични експонати и фигури на майсторите-занаятчии са отразени главните занаяти, свързани с подготовката на въстанието. В основната сграда на историческия музей е експонирана богата колекция от огнестрелно и хладно оръжие от 18 – 19 век, използвано по време на Априлското въстание. Акцент в експозицията е и представената възстановка на облеклото на панагюрските въстаници.
Градът разполага и с природонаучен музей с постоянна експозиция на препарирани животни.
