Никопол
Никопол е град в Северна България. Той се намира в област Плевен на северната граница на България река Дунав. Град Никопол е разположен на десния бряг на р. Дунав, на силно пресечен равнинен и хълмист терен. От север градът е естествено ограден от река Дунав, на запад е скалистият бряг на река Осъм, а на изток – стръмният дол на Ерменлуйска река. Най-широк е теренът на юг, към Въбелското плато, но и то е сравнително тясно.
Градът е център на община Никопол, която обхваща селата: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.
Климатът е умерено-континентален и сравнително влажен вследствие близостта на река Дунав, с горещо лято и студена зима.
Градът е център на община Никопол, която обхваща селата: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.
Климатът е умерено-континентален и сравнително влажен вследствие близостта на река Дунав, с горещо лято и студена зима.
- Площ 35,185 km²;
- Население 2828 ;
- Надм. височина 179 m;
- Пощ. код 5940;
- Тел. код 06541;
- МПС код ЕН;
- Община Никопол;
- Област Плевен;
Топ оферти
Виж всички оферти
Топ
Монтажен комплект за соларен панел за кемпер/каравана 7 елемента
Цени от 70лв.
Топ
Ветроупорни завеси
Цени от 18лв.
Топ
Външни ролетни щори
Цени от 1лв на км.лв.
Топ
Студио в Банско под наем за месец
Цени от 800лв.
Топ
Продава ПАРЦЕЛ гр. Долна баня, област София
Цени от 49000лв.
Топ
Продава студио в Банско 53кв. м. Обзаведен
Цени от 96 000лв.
Според археологическите проучвания, най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200 – 100 г. пр. н. е.).
По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополис – град на победите).
През 1393 г. при завладяването от османските турци на столицата на българското Търновско царство град Търново, българският цар Иван Шишман се намира в силно укрепената Никополска крепост, където заема отбранителна позиция. Така Никопол на практика става българска столица до 1395 г., когато в неравна битка е превзет от турските нашественици. Те убиват Иван Шишман на 3 юни 1395 г. и неговото царство престава да съществува като държава. След падането на Никопол градът става център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. Враца), Ловча (бълг. Ловеч), Плевне (бълг. Плевен), Мроморнича (бълг. Мраморница) – до 1516 г. и др.
Битката при Никопол от 1396 г. състояла се на 25 септември близо до Никопол, България, е краят на предпоследния голям кръстоносен поход в Средновековието (последният е Варненският кръстоносен поход 1443 – 1444 г.). Поражението на силите, изпратени срещу турците от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влашко, България и ордена на рицарите на Св. Йоан, е и последният удар срещу загиващото Второ българско царство и угасване на една от последните европейски надежди за спасяването на Константинопол от турците.
По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополис – град на победите).
През 1393 г. при завладяването от османските турци на столицата на българското Търновско царство град Търново, българският цар Иван Шишман се намира в силно укрепената Никополска крепост, където заема отбранителна позиция. Така Никопол на практика става българска столица до 1395 г., когато в неравна битка е превзет от турските нашественици. Те убиват Иван Шишман на 3 юни 1395 г. и неговото царство престава да съществува като държава. След падането на Никопол градът става център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. Враца), Ловча (бълг. Ловеч), Плевне (бълг. Плевен), Мроморнича (бълг. Мраморница) – до 1516 г. и др.
Битката при Никопол от 1396 г. състояла се на 25 септември близо до Никопол, България, е краят на предпоследния голям кръстоносен поход в Средновековието (последният е Варненският кръстоносен поход 1443 – 1444 г.). Поражението на силите, изпратени срещу турците от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влашко, България и ордена на рицарите на Св. Йоан, е и последният удар срещу загиващото Второ българско царство и угасване на една от последните европейски надежди за спасяването на Константинопол от турците.
В бурните години на залеза на Второто българско царство Калимах и други западни летописци посочват Никопол като столица на България. Може би това произтича от факта, че Никопол е последната резиденция на цар Иван Шишман.
По време на освободителната Руско-турската война (1877 – 1878) Никопол е силно пострадал от руските батареи на отсрещния бряг на река Дунав, които с 63 обсадни и полеви оръдия го обстрелват масивно по време на десанта при Свищов, за да отвлекат вниманието на турците. На 15 юни (стар стил) / 27 юни (нов стил) градът е подпален и продължава да гори една седмица.
Град Никопол има пристанище на река Дунав. Там е изграден фериботен кей – съоръжение, с помощта на което пътува ферибот до отсрещния град Турну Мъгуреле на румънския бряг и обратно.
През 1965 година в Никопол е създаден завод за батерии на брега на Дунав.
Никопол е част от Природен парк Персина. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинко билоба, сладък корен и др.
Крупна културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто „Калето“. Тя е създадена от римляните като граничен укрепен пост. На Калето е построена защитената Скална църква – част от манастирски комплекс от Х-ХI век. Там е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква „Св. св. Петър и Павел“, строена през XXIII – XIV век, позната като „Манастирчето“.
В Никопол има пет паметника на руски войници и офицери, загинали за освобождението на града през Руско-турската война 1877-1878 г. Най-големият от тях е паметникът на победата, построен през 1906 г. в чест на руските войни, загинали в битката за освобождението на гр. Никопол на 3 – 4/15-16 юли 1877 г.
Почти в центъра на града се намира Паметникът на кръстоносците, преминали през града през XII век. Художественият монумент „600 години от битката при Никопол“ е посветен на единството на европейските народи.
Чешмата на Елия се намира в южната част на гр. Никопол.
Град Никопол има пристанище на река Дунав. Там е изграден фериботен кей – съоръжение, с помощта на което пътува ферибот до отсрещния град Турну Мъгуреле на румънския бряг и обратно.
През 1965 година в Никопол е създаден завод за батерии на брега на Дунав.
Никопол е част от Природен парк Персина. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинко билоба, сладък корен и др.
Крупна културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто „Калето“. Тя е създадена от римляните като граничен укрепен пост. На Калето е построена защитената Скална църква – част от манастирски комплекс от Х-ХI век. Там е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква „Св. св. Петър и Павел“, строена през XXIII – XIV век, позната като „Манастирчето“.
В Никопол има пет паметника на руски войници и офицери, загинали за освобождението на града през Руско-турската война 1877-1878 г. Най-големият от тях е паметникът на победата, построен през 1906 г. в чест на руските войни, загинали в битката за освобождението на гр. Никопол на 3 – 4/15-16 юли 1877 г.
Почти в центъра на града се намира Паметникът на кръстоносците, преминали през града през XII век. Художественият монумент „600 години от битката при Никопол“ е посветен на единството на европейските народи.
Чешмата на Елия се намира в южната част на гр. Никопол.
Църква „Успение Богородично“ е построена през Възраждането и богато украсена с дърворезба и икони.
В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от XVI век, Али Коч Баба е дервиш, обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.
В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди Освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал Васил Левски.
Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници.
Морският нос Никопол на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на града.
В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от XVI век, Али Коч Баба е дервиш, обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.
В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди Освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал Васил Левски.
Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници.
Морският нос Никопол на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на града.
