Лъ̀ки е град в Южна България, Пловдивска област.
Община Лъки е разположена в силно пресечения Преспански дял на Западните Родопи. Граничи с общините Асеновград, Чепеларе, Смолян и Баните.
На нейната територия се намира манастирският комплекс „Кръстова гора – Св. Троица“.
Прекрасни условия за ловен туризъм се предлагат от Държавната дивечовъдна станция „Кормисош“.
В близост е до Бачковски манастир и преди курорта Пампорово.
Районът се намира в живописните клисури на р. Манастирска, Дряновска, Юговска, Лъкинска. На територията на общината с административен център град Лъки са разположени 8 села – Борово, Белица, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Манастир и Югово.
Надморската височина на град Лъки е 634 метра, а на най-високото населено място в общината с. Манастир – 1500 метра. С.Манастир е най-високото населено място на Балканския полуостров.
Средната годишна температура е 11,5 °C. Релефът на общината е типично планински. Представлява лабиринт от ридове с различни дължини и посоки. Районът е богат на красиво извисени карстови форми.
Главният отрасъл в икономиката на града е добива на оловно-цинкова руда. В миналото на територията на общината е имало няколко действащи рудници, но към момента функционират само два – рудник „Дружба“ и „Джурково“.
Друг отрасъл, застъпен в местната икономика, е текстилната промишленост.Дърводобивната и дървопреработвателната индустрия също имат своя дял в икономиката на града.
Едва през 1934 г. проблясва първата светлина в Лъкински район – открито е училище в с. Югово, а малко по-късно и в с. Манастир.
Първото училище в Лъки е открито на 27 декември 1937 г., в което учителства Филип Петров Бояджиев родом от с. Габарево Казанлъшко.
Учителят Бояджиев, чието име учениците произнасят с благоговение, успява да завладее и разпали детското им въображение в изработването на първите етнографски експонати с мъниста – гердани, гривни, торби. С това се слага началото на етнографското проучване на родния край през 1937 г., а през есента на същата година училището участва със свои предмети в Стопанската изложба в гр. Пловдив и получава първите награди – 2 златни гривни и 2 одеяла.
Църквата „Св. Троица“ в с. Югово е обявена за паметник на културата с местно значение. Тя е много интересна в архитектурно и историческо отношение. Построена е през 1842 г. и представлява трикорабна псевдобазилика с външна галерия пред западната стена. Притежава изящна каменна камбанария, увенчана с луковичен купол. В интериора са запазени стенни иконописи, рисувани до началото на 70–те години на XIX век. Иконостасът е табличен с резбована венчилка и рисувани двери, с ценни икони от 1946 г. и 1851 г.
Признати природни забележителности в общината са:
Скален мост – с. Белица
Водопад Гюмбуртията – с. Белица
Водопад Свети дух – с. Манастир
Сливодолско падало – с. Югово
Всяка година през последната седмица на август по традиция се организира събор, наречен „Миньорски празник“ в чест на всички миньори в местността. Събитието е голямо за град Лъки, като се събират хора от всички околни местности.
Има интересна местна кухня. Характерни са: родопската баница (наречена „клин“), качамак, трахана, пататник, фасул (боб)