Котел

Рейтинг:
5 / 1 оценки
Котел е град, разположен в Източна България. Той е административен център на община Котел, област Сливен. Градът е четвърти по големина в областта след Сливен, Нова Загора и Твърдица.

Град Котел е разположен в средния предпланински дял на Източна Стара планина, в равнинната част на планинска котловина и важен в географско–историческо отношение проход, известен с името Демир Капия. Проходът е „свидетел“ на много ожесточени исторически битки още от Античността до наше време.

В морфо-географско отношение релефът на района е с хълмисто-предпланински и планинско-котловинен изразен релеф със средна надморска височина от 300 до 1128 м надморска височина.

Най-високият връх е Разбойна, висок 1128 м надморска височина, който на югозапад се свързва с предпланинските склонове на Ичеренските и Карандилските възвишения.

Географската местност „Чуката“ свързва Сливенската планина с Ичеренско-Жерунските възвишения и Котленските ридове. Изкачвайки планинското възвишение на котленската местност „Чукарите“, възвеждащи към връх Разбойна, в югоизточна посока преходно се откриват горски и туристически екопътеки до селата Жеравна, Нейково и оттам към местността Карандила в Сливенската планина.
  • Площ 131,519 km²;
  • Население 5329;
  • Над.височина 643±1 m;
  • Пощ.код 8970;
  • Тел.код 04534;
  • МПС код СН;
  • Община Котел;
  • Област Сливен;
В хидрографско отношение районът е богат на планински извори и малки предимно с дъждовно-зимно подхранване реки.

Флората е представена от естествени широколистни гори (дъбове, габър, бук, ясен, и др.) и малко изкуствено засадени иглолистни гори (черен бор), малко естествено находище на бяла ела, редуващи се с открити пространства, представляващи пасища и ливади. В откритите тревни пространства се срещат орхидеи и други. Фауната е богата поради разнообразието на местообитания, междинна надморска височина, континентални и средиземноморски елементи. Тук се срещат в едни и същи находища пепелянка и усойница (рядко срещано), както и 2 вида речни раци – поточен и речен рак (рядко срещани в смесени популации), в пещерите се срещат няколко вида прилепи. Бозайниците са представени от тревопасни животни: благороден елен, сърна, дива свиня, заек и др., и хищници: мечка (рядко), вълк, чакал, лисица и др. От птиците се срещат почти всички видове кълвачи, срещащи се в Европа. Грабливите птици са добре представени – скален орел, малък креслив орел, сокол-скитник, орел-змияр, осояд, ястреби, и др., а от 2010 г. отново е възстановен и белоглавият лешояд. В района гнезди черният щъркел. По време на миграцията на птиците през есента и пролетта се срещат много видове мигриращи птици, някои и на големи ята – щъркели, орли, мишелови, осояди, кани, чапли, жерави, соколи и т.н. В градската част се срещат порове и белки.

Климат: умереноконтинентален, с влияние на планинската климатична област – умерена зима, прохладно лято и топла и продължителна есен. Често поради смесения релефен хълмисто-равнинен терен се наблюдават кратки и „болезнени“ феномени – градушки, непрогледни мъгли, дъждове, силни ветрове и др. Средната температура през януари е 1.5 градуса, а през юли – 20 градуса. 

На територията на общината се намират два резервата:

Резерват „Керсенлика“ с обща площ: 114.5 ха. Намира се в землището на с. Боринци. Представлява естествено находище на бяла ела, на възраст повече от 110 години. Буферната зона към резервата е на площ 89.5 ха.

Резерват „Орлицата“ е с площ 559.4 ха и се намира в землищата на гр. Котел и с. Медвен. Обособен е с цел да се запазят вековните гори от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален по своя характер карстов комплекс с множество пещери, пропасти, извори и други. На територията му попада и скалният феномен „Орлицата“ – гнездовище на скалния орел. 

Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история.

Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец. Котел и днес стои при важния балкански проход между Шумен и Сливен; на разстояние около 15 мили от морето, и е основан вероятно около 1545 г. от бежанци из околностите. 

Котел придобива голямо значение за българското възраждане. Дълъг е списъкът на просветителите и будителите, възвисили книжовното и образователното дело – Анастас Кипиловски, Стефан Изворски, Анастас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, Петър Берон, Георги Сава Раковски... Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци. 

Най-видният представител на Котленската книжовна школа е народният будител Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов). 

Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ е основано на 2 октомври 1967 г. и е първото средно училище в България, специализирано в областта на българския фолклор. От основаването си до 2004 г. училището е средно музикално. 

В града и района водещи отрасли остават дърводобивът, гъбарството, билкосъбирането и овцевъдството – доходен бизнес за каракачаните в района. Отрасли като тъкачеството, килимарството, шивачеството вече не са представени както някога. 

В града се намират Пантеон на Георги Стойков Раковски, Музей на котленските възрожденци и Природонаучен музей.

Първият празник „Балканът пее и разказва“ се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. Оттогава на ротационен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково. 

Котел е родно място на Софроний Врачански, Георги Мамарчев, Марко Лерински, Георги Раковски, Петър Берон, Васил Берон, и много други личности, свързани с историята, културата и науката на България.