Елхово

В миналото по долината на река Тунджа между планините Странджа и Сакар е минавал пътят от долното течение на река Дунав през днешните Ямбол, Елхово и Одрин. През планината Сакар е минавал и друг важен път, свързващ Истанбул – Одрин – Пловдив – София – Белград. Важна роля в транспортните комуникации е имала река Тунджа, която е свързвала този край със Средиземноморието. Именно тези пътища, по които хилядолетия са преминавали народи и войски в четирите посоки на света са оставали трайни следи върху развитието на стопанския живот, културния обмен и етнодемографските процеси.

Благоприятните природни условия на района обусловили появата на човешки живот още през епохата на неолита (6000 – 4000 г. пр. Хр.). За това свидетелстват запазените селищни могили, откритите каменни и медни оръдия на труда и работената на ръка керамика, украсена с врязани орнаменти. Бронзовата епоха е представена от културата на траките. Запазени са останки от тракийски крепости, селища и надгробни могили. Сред откритите в тях предмети преобладават фрагменти от битова керамика, оръжия и оръдия на труда и оброчни плочки с изображения на Тракийски конник. От Траките са останали и интересни по своя градеж мегалитни гробници, наречени долмени. Сред тракийските племена по тези земи с най-голяма числености са астите, обитаващи северните склонове на Странджа, одрисите, населяващи долината на река Тунджа и кените, за които споменава древногръцкият историк Херодот. Планината Сакар е най-богатата в Тракия не само на долмени, но и на тракийски крепости и светилища. Обитателите на този район са имали силно развити обществени, трудови и културни отношения. През 45 г. този район окончателно попада под властта на римляните, които превръщат Тракия в римска провинция. Те укрепват днешния град Елхово и го наричат Орудица ад Бургум. През този период Елховският край притежава много удобно транспортно местоположение, тъй като е разположен на два големи пътя: единият свързващ Адрианопол (Одрин) с Августа Траяна (Стара Загора), другият – Кабиле (Ямбол) с Черноморското крайбрежие. В периода ІV-VІ век Орудица ад Бургум попада в пределите на един силно развит регион с четириъгълна форма – Адрианопол–Филипопол–Берое–Кабиле, за който е характерна римската колонизация и нашествие на готи, хуни, а по-късно и на славяни. От времето на римското господство има много следи на материалната им култура, най-вече равнинни селища и пътища. До XIV век районът попада и в зоната на ромейското политическо, икономическо и културно влияние, и в границите на средновековната българска държава като буферна територия между често воюващите България и Византия.

Още по времето на хан Крум (802 – 814 г.) регионът е включен в пределите на българската държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното село Маломирово. След многобройни войни отделни части от региона попадат в различни административни области на Източната Римска империя или България. През XVII век в региона насилствено са заселени колонисти от Мала Азия, както и българи от Охридско, Кочанско, Софийско и Кюстендилско. Берлинският конгрес през 1878 г. оставя долината на река Тунджа между Странджа и Сакар в пределите на Източна Румелия. През 1885 г., след съединението на княжество България с Източна Румелия, районът на днешната община Елхово остава в границите на българската държава. След Балканските войни и Първата световна война тези територии се населяват от нови бежанци от Беломорието, които обогатяват местната народна култура с влиянието на традициите от Беломорска и Одринска Тракия.

До септември 2001 г. в града е разположен 12-и мотострелкови полк (създаден през 1885 г. като 11-и сливенска дружина), от състава на 7-а мотострелкова дивизия.