Добринище
Добрѝнище е град, балнеолечебен и зимен курорт в Югозападна България. Намира се в община Банско, област Благоевград.
Град Добринище се намира в планински район, на 850 m надморска височина и е заобиколено от три планини – Рила, Пирин и Родопите. На 6 km западно от Добринище се намира Банско. На 40 km южно от Добринище е разположен град Гоце Делчев. Край Добринище минава река Дисилица (Добринищката река).
Добринище е крайна жп гара на единствената в България работеща теснолинейка, свързваща Добринище със Септември през Банско, Разлог, Велинград и Якоруда.
Град Добринище се намира в планински район, на 850 m надморска височина и е заобиколено от три планини – Рила, Пирин и Родопите. На 6 km западно от Добринище се намира Банско. На 40 km южно от Добринище е разположен град Гоце Делчев. Край Добринище минава река Дисилица (Добринищката река).
Добринище е крайна жп гара на единствената в България работеща теснолинейка, свързваща Добринище със Септември през Банско, Разлог, Велинград и Якоруда.
- Площ 80,356 km²;
- Население 2661;
- Надм. височина 842±1 m;
- Пощ. код 2777;
- Тел. код 07447;
- МПС код Е;
- Община Банско;
- Област Благоевград;
Топ оферти
Виж всички оферти
Топ
Монтажен комплект за соларен панел за кемпер/каравана 7 елемента
Цени от 70лв.
Топ
Ветроупорни завеси
Цени от 18лв.
Топ
Външни ролетни щори
Цени от 1лв на км.лв.
Топ
Студио в Банско под наем за месец
Цени от 800лв.
Топ
Продава ПАРЦЕЛ гр. Долна баня, област София
Цени от 49000лв.
Топ
Продава студио в Банско 53кв. м. Обзаведен
Цени от 96 000лв.
Туристически забележителности в Добринище
Името на селището е Добринища до 4 януари 1966 г.
В централната северна част на Добринище се намират останки на раннонеолитно селище.
Със своите минерални води и географско разположение Добринище е създало условия за живеене много години преди да се появят траките по тези земи. В селището и района около него е открита тракийска и римска керамика. В местността Доматарско личат развалини от тракийско селище, а в местността Гумнища (в която е имало древно селище) са намерени монети от времето на римския император Нерон (I век).
Край реката, която преминава през Добринище, има минерални извори и точно там са открити стари басейни. На два от тях градежът в основата е римски, а нагоре – турски.
През VII век местното тракийско население в Добринище постепенно започва да се смесва с нахлуващото по това време славянско племе смоляни, които трайно се заселили по течението на река Места и главно в Разложко. Не след дълго към това население се прибавя и прабългарското, за да се положат основите на българската народност.
По време на първите години на османското владичество населението на Добринище е напускало домовете си и е търсело спасение в Пирин планина, като се заселвало в някогашните тракийски селища. В селото остават една незначителна част от българите в района на църквата „Света Богородица“, по-далече от банята и минералните извори. Така Добринище изчезва и повече от 100 години името му не се споменава никъде.
През периода на Възраждането българското население в Добринище отново започнало да нараства. Постепенно живеещите в планинските махали започнали да се завръщат в селото. В края на XVIII и началото на XIX в. Добринище икономически расте и развива успешна търговия със страни като Сърбия, Австрия, Франция, Испания и други.
В централната северна част на Добринище се намират останки на раннонеолитно селище.
Със своите минерални води и географско разположение Добринище е създало условия за живеене много години преди да се появят траките по тези земи. В селището и района около него е открита тракийска и римска керамика. В местността Доматарско личат развалини от тракийско селище, а в местността Гумнища (в която е имало древно селище) са намерени монети от времето на римския император Нерон (I век).
Край реката, която преминава през Добринище, има минерални извори и точно там са открити стари басейни. На два от тях градежът в основата е римски, а нагоре – турски.
През VII век местното тракийско население в Добринище постепенно започва да се смесва с нахлуващото по това време славянско племе смоляни, които трайно се заселили по течението на река Места и главно в Разложко. Не след дълго към това население се прибавя и прабългарското, за да се положат основите на българската народност.
По време на първите години на османското владичество населението на Добринище е напускало домовете си и е търсело спасение в Пирин планина, като се заселвало в някогашните тракийски селища. В селото остават една незначителна част от българите в района на църквата „Света Богородица“, по-далече от банята и минералните извори. Така Добринище изчезва и повече от 100 години името му не се споменава никъде.
През периода на Възраждането българското население в Добринище отново започнало да нараства. Постепенно живеещите в планинските махали започнали да се завръщат в селото. В края на XVIII и началото на XIX в. Добринище икономически расте и развива успешна търговия със страни като Сърбия, Австрия, Франция, Испания и други.
Според легенди и песни през VII – XVI век Добринище е било селище-крепост, спирало опитите на византийските императори да минат по р. Места за вътрешността на България. През 1846 г. (по време на османското владичество) жителите изграждат училище, организират четнически дружини, участват активно в националноосвободителните борби на българския народ.
През 1896 г. в Добринище се създава революционен комитет на ВМОРО под ръководството на Гоце Делчев. Между 1928 и 1934 г. Добринище е управлявано от ВМРО, като тогава са построени църквата, училището и читалището.
При избухването на Балканската война в 1912 г. 35 души от Добринища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През октомври 2006 г. с решение на Министерския съвет Добринище е обявено за град.
По течението на Добринищката река се намира басейнът с минерална вода, известен с името Римското банче. Заслужава да се види още водопадът Свети Никола. В градчето се намира единствената по рода си в България градина за еделвайси.
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е строена през XIX век.
В Пирин, на около 4 km северозападно от село Обидим и на около 3 km югоизточно от Добринище се намира действащият манастир „Свети Пантелеймон“, основан през 1920-те години. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.
Добрнище е естествен изходен пункт от редица маршрути на Пирин. На изток сред ливадите е изграден плувен комплекс с голям басейн с топла минерална вода и два други по-малки басейна за детско къпане и спортуване. На 11 km от Добринище се намира хижа „Гоце Делчев“ (1412 m), откъдето има седалков лифт до хижа „Безбог“ (2236 m). Туристически пътеки водят до Тевното езеро, Поповото езеро и връх Безбог. Пътят от хижа „Безбог“ до Мелник е 12 часа. Има ски писта от хижа „Безбог“ до хижа „Гоце Делчев“.
Добринище е обявено за балнеоложки курорт заради прочутите си 17 минерални извора с температура от 30 – 43 °C.
При избухването на Балканската война в 1912 г. 35 души от Добринища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През октомври 2006 г. с решение на Министерския съвет Добринище е обявено за град.
По течението на Добринищката река се намира басейнът с минерална вода, известен с името Римското банче. Заслужава да се види още водопадът Свети Никола. В градчето се намира единствената по рода си в България градина за еделвайси.
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е строена през XIX век.
В Пирин, на около 4 km северозападно от село Обидим и на около 3 km югоизточно от Добринище се намира действащият манастир „Свети Пантелеймон“, основан през 1920-те години. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.
Добрнище е естествен изходен пункт от редица маршрути на Пирин. На изток сред ливадите е изграден плувен комплекс с голям басейн с топла минерална вода и два други по-малки басейна за детско къпане и спортуване. На 11 km от Добринище се намира хижа „Гоце Делчев“ (1412 m), откъдето има седалков лифт до хижа „Безбог“ (2236 m). Туристически пътеки водят до Тевното езеро, Поповото езеро и връх Безбог. Пътят от хижа „Безбог“ до Мелник е 12 часа. Има ски писта от хижа „Безбог“ до хижа „Гоце Делчев“.
Добринище е обявено за балнеоложки курорт заради прочутите си 17 минерални извора с температура от 30 – 43 °C.
