Димитровград
Отстои на 220 км от столицата София и на 16 км от областния град Хасково. Най-близкото българско пристанище е Бургас – на 215 км, а гръцкото пристанище Дедеагач (Александруполис) на Бяло море е на около 190 км. през Маказа.
Димитровград е една от най-големите и важни разпределителни гари в южна България.
- Площ 62,436 km²;
- Население 33 899;
- Над.височина 125±1 m;
- Пощ.код 6400;
- Тел.код 0391;
- МПС код Х;
- Община Димитровград;
- Област Хасково;
Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград.
Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.
В града има 4 църкви – „Свети Димитър“, „Света Екатерина“, „Свети Атанасий“ в квартал Мариино и „Свети Георги“ в квартал Черноконево. Много известен е параклисът в близкото село Добрич, където има аязмо с лечебна вода.
Районът на Димитровград е с една от най-плодородните земи в страната. При създаването на града обаче там се развива химическа (химкомбинат, днес фирма „Неохим“) и циментова промишленост, която силно замърсява атмосферата и почвата.Приоритетен дял в структурата на местната икономика заема промишлеността.
Най-красивата природна забележителност в Димитровград е паркът „Пеньо Пенев“, възстановен през 2004 г. В парка има около 15 езера, но в момента са пълни с вода около 4 – 5. В някои от тях могат да се видят водни лилии.
В града има още 2 големи парка – „Никола Вапцаров“ (в кв. „Христо Ботев“) и „Марица“ край р. Марица.
Димитровград е сред най-озеленените градове в България. В покрайнините му са разположени 3 големи парка, а градинките и залесените площи са характерни за цялостния градски стил.
В парковете „Пеньо Пенев“ и „Никола Вапцаров“ може да се видят постиженията в озеленителната архитектура на България през 1950-те години: десетки видове дървета, храсти и цветя, множеството скулптури и скални късове с гравирани стихове в тях, белокаменни алеи с варовикови бордюри, живописни пасарелки и мозаечни стълбища, беседки и детските площадки, водни каскади, фонтани и др.
Защитена местност Злато поле е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Тя включва водоеми и прилежащи площи, с храстовидна и дървесна растителност, където са съхранени неоценими по богатство растителни и животински видове.
На няколко километра от Димитровград, в покрайнините на град Меричлери, се намират минерални извори, които са с доказани лечебни свойства. Температура на водата в тях е 35.4 градуса
На 20 мин път от Димитровград, в покрайнините на село Каснаково, се намира Светилището на Нимфите – много добре запазен езически храм, построен от римския пълководец Тит Флавий, в чест на богинята на любовта Афродита, в края на 3 век н.е. Предание от дълбока древност гласи, че там вечер танцуват нимфите – безкрайно красиви женски създания в белоснежни воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето вода, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби – деца на непокорна Тракия.
Официалният празник на Димитровград е 2 септември.
