Черноморец

Археологическите проучвания на територията на съвременният град Черноморец доказват, че най-ранните заселвания в района на Южното Черноморие датират от епохата на късният неолит (5400 – 5200 г. пр. Хр). Свидетелство за това дават локализираните в района праисторически селища в местностите „ Аклади Чеири „ и „ Гармица „ . През 2008 – 2009 г. са проведени мащабни теренни археологически проучвания в м. „Аклади", разположена на западният бряг на Созополският залив на 1,5 км югоизточно от град Черноморец до къмпинг „ Градина „ . От селището е проучен голям култов център с общо разкрити над 70 ритуални ями и шахти, свидетелстващи за живота на населението в проучваната зона от епохата на неолита (края на VI хил. пр. Хр.), халколита (V – IV хил. пр. Хр) и раннобронзовата епоха (края на III – началото на II хил. пр. Хр.). В ями с ритуален характер от епохата на неолита са открити множество керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда, статуетки на „ Богинята майка „ и глинена култова пластика. За това, че в района на съвременният град Черноморец е съществувал един от най-ранните и най-богатите металургични центрове в Югоизточна Европа, свидетелстват откритите в епохата на халколита парчета от полиметални руди, каменни оръдия на труда и глинени предмети и съоръжения за първична обработка, както и медни шила, свидетелстващи за един начален етап на развитие на рудодобива и обработката на метал през този период, което през следващите периоди на бронзовата и желязната епоха и насетне в историята на Западното Черноморско крайбрежие ще се превърне в един от водещите стопански отрасли, който ще разшири търговските контакти с други презморски страни. Подробни данни за развитието на древната металургия се откриват по възвишенията на Меден рид, където има изследвани около 40 меднорудни жили, част от които са образували крупни находища. За интензивната експлоатация на рудниците от тракийският период свидетелстват откритите пещи за топене на руда и шлака в Аполония и металодобивен център западно от нос Атия. Според сведенията на древногръцкият историк Херодот през ранножелязната епоха (края на II хил. пр. Хр. – началото на I хил. пр. Хр.) Созополският залив е населяван от тракийското племе скирмиади, които били известни като много опитни рудари, заемащи полетата на Медни рид, обграждащ залива от н.Атия на север до Маслен нос на юг. От този период са разкрити следи от неукрепено селище, разположено в северозападната част на м. „Аклади“. Друго селище от което са запазени четири ритуални ями, от което са открити фрагменти от битова керамика, разлати каменни съдове, купи, тежести за стан и т.н. е разположено на нос „Акра", югозападно от землището на самият град. Селище от късно – желязната епоха има локализирано в местността „Димитриюрт" , разположена южно от полуостров „ Свети Никола „ в подножието на връх „Бакърлъка" на Странджанското планинско възвишение на Меден рид, който през този период е бил осеян с множество крепости. Останки от тракийски крепости – „ калета „ са разкрити на полуостров Атия, на връх Бакърлъка . За най-малка крепост, изградена на връх южно от Бакърлъка е „Лободово кале" . Друга крепост, наречена „Малкото кале" е локализирана на 3 – 4 км от Лободово кале. Други крепости са „Вълчаново кале", разположена в южната част на р.Ропотамо и крепост „Херсонес", разположена на Маслен нос. За живота на траките скирмияни и активната презморска търговия свидетелстват откритите каменни котви и оловни щокове, принадлежащи на редица Средиземноморски народи – финикийци, критяни и микенци. След създаването на древногръцкият полис „Аполония Понтика" в края на VII век пр. Хр. елинските колонисти, оценявайки стратегическото значение на нос „Хрисосотира" (дн. местност „ Червенка „), за да защитават дълбокият и удобен за пристанищна дейност залив създават през втората половина на VI век пр. Хр. сателитно на Аполония селище. Друго антично залято селище, което е част от хората на Аполония Понтика е открито в резултат на подводни археологически проучвания в залива „Вромос", разположен в северозападната част на полуостров „Свети Никола", върху който е разположен и съвременният град Черноморец. Животът в селищата е без прекъсване до I век пр. Хр., когато целият район е завлядан от легионите, предвождани от римският пълководец Марк Лукул. Бурното развитие в региона продължава и през III век. В околностите на днешният град Черноморец са изградени укрепени селища отново свързани с контролиране на крайбрежното корабоплаване и търговия. На нос „Акра" в края на III-V век по времето на император Анастасий е изградена крепост за охрана на прохода към залива „Вромос". Животът в селището просъществува до края на VI век, когато е опожарено вследствие на аваро – славянските нашествия. Друга късноантична крепост е изградена на нос „Хрисосотира" с цел защита на Созополският залив, осигурявала сигурността на пристанището. Селището просъществувало до първата половина на VII век, когато вследствие на варварски нашествия е опожарено.

За историята на град Черноморец през Средновековието липсват все още достатъчно ясни данни. Според мнението на някои изследователи средновековното селище „Свети Никола" е основано през XII в. на полуостров „Хрисосотира„ (в превод „Христос Златен Спасител" или по-точно „Спасител на златото“) около манастира „ Свети Николай Чудотворец „ известен като помощник на бедните „ който се смята, че е бил метох на съседният манастир „Свети Йоан Предтеча" . Сведения за селището и манастира се съдържат в златопечатната грамота на Йоан VIII Палеолог от август 1437 г., в която се споменава, че императорът дарява на манастира „Свети Йоан Кръстител" земите на манастира „Свети Николай Чудотворец" . През 1626 г. селището и разположеният близо до него манастир са опожарени от върлуващите през този период по целият Бургаски залив запорожки казаци (пирати). Като голямо селище с пристанище село Свети Никола е отбелязано в план на Бургаският залив от 1830 г., изготвен от холандският морски офицер на руска служба Едуард Тетбу дьо Марини . Там полуостров „Хрисосотира" е маркиран с червен цвят, знак за съществуването на голямо селище, с който са отбелязани и другите съседни селища на Бургаският залив – Месембрия, Анхиало, Бургас и Созопол . Доказателства за съществуването на поселение за периода XVII в. – XVIII в. са разкритите на полуострова останки от късносредновековни сгради, голямо количество глазирана „сграфито" керамика и турски монети. Според древни предания и разкази късносредновековното селище „ Свети Никола „ е възникнало в местността „Димитриюрт" , разположено на 4 – 5 км югозападно от сегашното му разположение. Свидетелство за това са откриваните във времето парчета от тухли, от керемиди, от глинени съдове и т.н., както и следи от по-солидна постройка, за която се смята, че са останки от църква. На югозапад от мястото на селището са били открити следи от гробищата на селището в подножието на т.нар. местност „Стамов баир“ при обработката на земята, на който са открити златни, сребърни, бронзови монети, накити и др. С разрастването на селището недостигът на вода от двата кладенеца и честите набези на османските завоеватели принудили жителите му да се преместят на нос Атия в югоизточната страна на Буджака в м.”Хуння", където в югозападната страна на селото има останки от стените на църква. Тази църква привличала морските пирати (лази, гемиджии и др.) и населението напуснало това място като се заселило в м. „Отманлий" около чифлика на Кара Исмаил Ага . Според изследванията на първият учител в селото първите заселници били двадесетина семейства, дошли през осемдесетте години на XVII в. от околните селища на Атия, Отманлий и Ченгене скеле, които се заселили около чифлика на созополската фамилия Пападокоолу, чиито чифлишки сгради били разположени на 200 – 250 м на юг от манастирската църква („Св .Николай Чудотворец“) в местността известна по-късно като Метоха, Метофито, където през 1860 г. е построена селската камбанария, която е запазена и до днес . В своето пътуване из района писателят Антон Страшимиров пише: „Село Свети Никола е чисто българско село докато Созопол е една от крепостите на гърцизма по нашето крайбрежие, която е погълнала до днес не по–малко българи отколкото биха били взети в купом всички гръцки поколения живели тук преди идването на българите на полуострова„ . „По нашия бряг само селото Галата срещу Варна може да се сравнява по месторазположението си със село Св.Никола" . За първи път село Свети Никола се споменава в турски документ за периода 1731 – 1732 г., в който се споменава, че в село Ай Никола е събран данък за 888 овце по едно акче на овца за издръжка на джамията „Султан Баязид" в Одрин . До Освобождението с.Свети Никола принадлежало към Созополската кааза и е част от владенията на Сюлейман бей .

След Освобождението на България от с. Свети Никола се числяло към село Мехмечкьой (дн. с.Росен) до 1892, а от 1892 г. до 1896 г. – към Созополската община. През 1896 г. селото се обособило като самостоятелна община. От 1936 г. До 1939 г. отново било като самостоятелна община, а от 1939 г. наново било отделено като самостоятелна община . В същата година била пусната първата пътническа лодка, която поддържала редовен рейс Бургас – Созопол и се смятала за най-луксозното превозно средство и носела името „Галата", което се превръща в нарицателно име. По-късно рейсовата линия Бургас – Созопол се поддържала от други по-големи и по –удобни лодки, които светиниколци наричали „Галата" . След административното деление на страната през 1957 г. Черноморец става централна община, която включва съседните села Росен, Равна гора и Равадиново . В същата година бил направен малък пристан в селото до малкият залив „Свети Никола" . През 1930 г. било окончателно завършено шосето Бургас – Созопол . През 1931 г. малък рейс започнал да поддържа редовен рейс Бургас – Созопол . През 1967 г. започва строежът на нов международен панорамен път, минаващ покрай западната покрайнина на селото, през Созопол, Царево, Малко Търново за Истанбул . На 03.02. 1935 г. в село „ Свети Никола „ била образувана търговско – потребителна кооперация „ Изгрев „ с първи председател Михал Киряков . През 1937 г. в с. Свети Никола била създадена първата Риболовна група „ Съзнание „, а през 1943 г. Риболовна група „ Съзнание „ е учредена като кооперация, която през 1946 г. се обединила с кооперация „ Изгрев „ .