Брезник

Брезнишкото поле представлява заравнена котловина с надморска височина 700 метра, разделена в направление югоизток-северозапад от хълмовете Стража, Брезнишко бърдо, Гребен и Црънча. Тези хълмове в реда на изброяване постепенно се издигат и прерастват в главното било на Завалската планина. Брезнишката част на Граово се отводнява от Конска или Граовската река, която води началото си от Завалската планина и се влива в Струма при град Батановци, тя минава покрай село Конска в Брезнишкото поле, вероятно то дължи на нея името си. Минаващия през град Брезник поток е ляв приток на река Конска. По планините ограждащи полета и на билата на хълмовете, които го пресичат има засадена предимно в годините на социализма гора, иначе полето е голо, а сега почти не се и обработва. Зимата е относително студена, лятото е прохладно, най-много дъжд пада пролет и есен. Денонощната амплитуда е голяма през всички сезони.

Селищният живот тук има хилядолетна история. На хълма Брезнишко Бърдо в южния край на града се намира Мегалитно прототракийско светилище със скални соларни кръгове.

Намира се на източния склон на хълма под Вицините кошари и под бившия Пионерски лагер върху скалния масив, обърнат към изгрева на слънцето, сега обхванат от гора. Тук са изрязани каменни кръгове с диаметър 0.80 – 0.85 м и височина 0.30 – 0.35 м. Днес от тях са запазени добре около десет на брой такива барабана. Запазените слънчеви каменни кръгове са издялани в самата скала заедно с улеи за възлияния с вино. Това е бил храм, обърнат към изгрева на слънцето. Известните макар и оскъдни исторически писмени и археологически данни соча богатото историческо минало на Брезнишко.

Брезник е един от петте града основан от цар Петър заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем.

От епохата на Втората българска държава наоколо са запазени, повечето са обезличени от времето, руини на крепости, църкви и манастири, многобройни каменни средновековни български кръстове от т.нар. „богомилски“ или „келтски“, „катарски“ „тамплиерски“ вид типично характерни за цяла Западна България чак до Солун. Със значими събития са наситени и трагичните за българите векове на османското владичество и забележителната епоха на Възраждането – от където се вижда какъв е бил животът на населението и борбите му срещу издевателствата на ислямския поробител. Според сведенията, които са запазени за Брезник, той започва да се разраства като град от началото на XV век, когато рудари започват да идват в околностите, за да добиват руда. В началото се е добивала сребърна, а и свързаната с нея златна руда. Вероятно това е причината градът да се споменава в стари турски документи като мина „Брезник“. Смята се, че в района има големи залежи на злато, като се предполага, че находището възлиза на над 14 тона.

Брезник е играл подобаваща роля в живота на българската държава. Оставени са ни в наследство средновековни паметници на културата. От особено значение са средновековната църква „Света Петка“, възрожденското класно училище, мегалитния храм-кладенец „Пусто гърло“, Църногорския и Билинския манастир, останки от древни църкви, старите къщи с архитектурна и художествена стойност като къщата-близнак в с. Кошарево; чардаклиите къщи в с. Ръжавец и пр. В почти всички населени места в общината има църкви от епохата на българското Възраждане.

През 17 – 18 век Брезник е бил притегателен център за водещи зографи и строители. Местните хора са били много активни и са успели да привлекат дори видния представител на Самоковската школа Йоан Иконописец. Много добре е било развито и просветното дело. Килийни училища е имало в Билинския манастир, църквата „Света Петка“ и в някои брезнишки села. През 1869 г. в гр. Брезник е основано първото Класно училище, в което е учителствал Димитър Тонджаров от Самоков. По негова инициатива в града било открито и читалище. По времето преди Освобождението тук е имало около 200 български и 30 – 40 турски къщи, като след това турското население се е изселило както от града, така и от всички села в района.

В района на града по време на Сръбско-българската война се води Брезнишкият бой, който независимо, че не е спечелен от българите постига стратегическия резултат да осигури условия за победата над сръбския нашественик в решителната битка на Сливница.

При избухването на Балканската война през 1912 година 9 души от Брезник са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В общината има многобройни войнишки паметници от войните за национално обединение и пр. обекти с национално и местно значение. 

В град Брезник има два православни храма: старинния „Света Петка“ и храм-паметник „Свети Георги Победоносец“. 

В Брезнишка община има още и два действащи манастрира. Те и двата са средновековнии от епохата на Второто българско царство, това са: манастира – „Св. Безсребреници Кузма и Дамян“ (Черногорски или Гигински манастир) възстановен в 1819 г. до унищожения средновековен и Билинския манастир „Свети Архангел Михаил“ от 11 – 12 век край село Билинци за който, като отколешен тогава манастир, има писмени свидетелства от 1587 г. 

Възвишението Брезнишко бърдо е градския лесопарк където могат да се видят красиви природни гледки и забележителности.
В източната си част хълмът е бил осеян с многочислени брези дали името на града. Най-високата точка на хълма е брезнишкия връх Св. Никола 923 м, югоизточно от него е другата му висока точка – връх Милин камък (брезнишки) 844 м. На връх Св. Никола са останките на късноантичната и средновековна крепост на Брезник. На хълма е и студения минерален извор „Желязна вода“ – водата му е богата на железни и сулфатни йони.
Паметникът на загиналите 1885 г. в Сръбско-българската война в стратегическата битка за отбраната на Брезник 48 български войници и опълченци е издигнат с волни парични пожертвования на офицерите от І-ви Пехотен полк, дислоциран в Брезник, патриотичното гражданство и населението на околните села.

Съвсем близо до града при с. Гърло се намират останките на старо българско гробище с т.нар. латински кръстове, а на скалния венец стърчащ непосредствено северно над гробището е открито древно Слънчево скално светилище, недалеч са Мегалитното прототракийско светилище – куполен подземен храм на слънцето, където веднъж годишно слънцето осветява определена точка в него, недалеч до него може да се видят зидовете на римска баня, срещу тях пък са руините на средновековна българска църква, а над мегалитния подземен храм са останките на късноантичната крепост Кула и надземното Светилище над нея в едноименната ѝ местност на рида Црънча на Завалската планина, а на съседния му достигащ до града рид Брезнишки Гребен, в северозападния му край над язовира на р. Касава, са Праисторическото и средновековно укрепено селище на връх Плешивец (938 м), над нея е голямата късноантична и средновековна крепост Градище на връх Видришки камък (наричан и връх Калето 1064 м), но всички те не са окончателно проучени и консервирани и са подложени на набезите на иманяри.

Кукерски празник на общината, който се провежда една седмица преди международния фестивал в Перник.
Всяка година се провежда събор на Видовден, който някога е продължавал по 3 дни.

От 11 ноември 2018 г. се провежда възстановка на битките между България и Сърбия.