Божурище

Рейтинг:
5 / 2 оценки
Град Божурище е на 13 км западно от софийския център. Времето,което ще ви отнеме да стигнете е м/у 10-15 мин. Релефът е равнинен и хълмист. Населението е в добър социален и икономически статус. Много малко от селищата са увеличили броя на населението си от 80-те г. и общината е една от тези. Божурище е близко до София, Костинброд, Банкя, Гурмазово, Пожарево и др.

Икономиката е развита и там има фирми и компании от цял свят. Местоположението е стратегически добре разположено до столицата (София). Божурище е считано за едно от най-чистите места в България. Градчето е добре усвоено и там е отлично място за екотуризъм и билкопроизводство. Затова спомага и полупланинският релеф и климатичните условия. Зимата не е студена, а лятото е прохладно. Божурище е в близост до две планини: Люлин и Витоша. Общината е перспективен партньор за бизес и инвестиции. На територията на градчето се намират някои много мащабни предприятия: Мелница с производимост 24т. на час, Търговско-сервизен център на "Ситроен" (най-големия в Източна Европа), "Шенкер" ЕООД- международна логистична фирма и др.

В общината и спорта е развит. Ако желаете може да тренирате футбол, волейбол, тенис на маса, тенис на корт, колоездене, езда, баскетбол, бойни изкуства.

В града има затворено летище, казарми, читалище, полицейски участък, игрища за разлчни спортни дейности, паметници, църква "св. Троица", училища, болница и много добре развита конна база (на нея се провеждат състезания от световен мащаб).

До Божурище се стига с автобусна линия №54.
  • Население 8269 д.;
  • Землище 142.884 km2;
  • Надм. височина 573+1 м;
  • Пощ. код 2227;
  • Тел. код 02;
  • МПС код СО;
  • Област София;
  • Община Божурище;
Град Божурище е създаден през 1897г. Тогава територията е присъждана на село Гурмазово. Около Министерството на войната е започнало и застрояването. От 01.03.1906г. конната база, която се превръща в "конезаводско" отделение. През 1941г. Конезавода има ново име:Военно депо за коне "Божурище". С това име е и до 1951г.

Божурище се казва така заради дивите божури, растящи в близките поляни.

По време на основаването на общината тя е включвала селата Гурмазово, Пожарево, Пролеша, Божурище и Волуяк.
През 1959г. влизат: Хераково, Мала Раковица, Златуша, Росоман, махала Белица, Делян и Храбърско.

По време на 100- годишнината на селото (1987г.), то е обявено за град.

В историята на българската авиация Божурище има важна роля. При кавалерийското депо през 1906г. е направен първият полет с балон в България. Шест години по-късно са издигнати първите сгради на Летище "Божурище". През тази година селото и летището са свързани с жлезопътната лния на столицата. След две години (1914г.) в селото факт е полевото летище. Преди това е било на север от сегашната Централна гара. През август 1915г. излита и първият самолет. Той е произведен от Асен Йорданов. Малко по-късно там е създаено и първото в Бългаия Аероплантно летище.

През 1937г. е възстановена българската военна авиация. Летише Божурище е база на Първи орляк. Освен това продължава да се използва за градждански цели. По време на бомбардировките над София ( 1943-1944г.) летище Божурище брани града. Оттам през 1943г. Димитър Списаревски тръгва за последната своя задача (мисия) по защитата на София. Това е най-масивната бомбардировка на американци и англичани през Втората световна война.

През 1947г. е открито ново летище, летище Враждебна. То започва да обслужва и Софийския район. По това време и в Доброславци се създава нова военновъздушна база. Построена е по-специално за реактивни самолети. Година след това летище Божурище е предадено на Организация за съдействие на отбраната и по време на следващите няколко десетилеия се използва за тренировки и парашутизъм. След закриването на летището, то продължава да е важен военен център. В селото са издигнати нови военни поделения и съоражения. Свързани с противовъздушна отбрана и зенитно-ракетни войски.