Бобошево

Бобошево се намира в Преходно–континенталната подобласт на Европейско–континенталната климатична област. Зимата тук е мека, поради проявата на средиземноморско влияние от юг по долината на Струма. Снежната покривка в района е неустойчива – средната ѝ продължителност е 10 дни, а дебелината ѝ рядко надминава 20 сантиметра. Под влиянието на планините, обаче понякога късните пролетни мразове са доста интензивни, а есенните мразове започват сравнително рано – около средата на октомври.

Средната годишна температура е 12,4 С; за зимния сезон тя е 3,4 С, а през пролетта е 16,5 С. През лятото температурите са малко по-високи (21,6 С). Средиземноморското влияние се отразява върху колебанията на средните дневни температурни амплитуди – 9,6 С или средно годишно 11,8 С.

Валежната годишна сума е около 560 милиметра. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително ниска – 1,2 м/сек, като се движи в границите – 1 – 1,4 м/сек. Облачността в района има максимум през зимните месеци и минимум през лятото, като средно годишната стойност е 5,1 бала.

Според Владимир Георгиев („Български етимологичен речник“) етимологията на името е от боб и топонимната наставка -ош.)

През 4 век пр.н.е. областта по горното течение на Струма, между планините Витоша и Осогово се обитава от тракийското племе дентелети. В 46 година след Христа римляните покоряват окончателно земите на траките. Земите на дентелетите образували административната единица Дентелетика с главни градове Пауталия (Кюстендил), Германея (Сапарева баня) и Скаптопара (Благоевград). На територията на Бобошево и северно от него – в местността „Мърдище“ през тези времена съществува антично селище. В края на 19 век и началото на 20 век при строителни работи и оран са изровени долиуми, надгробен паметник на гръцки език от 2 век, оброчни плочки на Зевс и Хера, на Хеката, части от релефи, стрели, керамика, битови предмети, части от водопровод и монети на римските императори Антонин Пий (131-161), Марк Аврелий (161-180), Гордиан III (236-244), Констанций Хлор (292-306), Грациан (367-383) и Теодосий II (408-450). Южно от града е разкрит и античен некропол, с инвентар от накити, бронзова кофа и монети. Това изобилие от находки говори за активния живот на селището, през което минавали и важни търговски пътища, свързващи Германея и Скаптопара с Пауталия.

През 4-5 век римската власт започва да отслабва под натиска на нашествията на варварските племена. През 5-6 век Източната Римска империя е подложена на опустошителни нашествия и от славяните, които масово се заселват в земите отсам Дунава. По средното и долно течение на Струма се заселва славянското племе струмяни.