Бяла Черква
Бяла черква е град в Северна България. Той се намира в област Велико Търново, община Павликени.
Името на селището до 1879 година е Горни турчета. След Освобождението селото е преименувано от населението на Бяла черкова. През 1966 година името е променено на Бяла черква. По повод 100-годишнината от избухване на Априлското въстание в Бяла черква, през 1976 г. селището е обявено за град.
Град Бяла черква се намира в Централна Северна България, в западната средна част на Великотърновска област, на територията на община Павликени (5 км). Бяла черква е второто по големина населено място на територията на общината. В близост до него тече река Росица.
- Площ 38,538 km²;
- Население 2601;
- Над.височина 104±1 m;
- Пощ.код 5220;
- Тел.код 06134;
- МПС код ВТ;
- Община Павликени;
- Област Велико Търново;
Топ оферти
Виж всички оферти
Топ
Монтажен комплект за соларен панел за кемпер/каравана 7 елемента
Цени от 70лв.
Топ
Ветроупорни завеси
Цени от 18лв.
Топ
Външни ролетни щори
Цени от 1лв на км.лв.
Топ
Студио в Банско под наем за месец
Цени от 800лв.
Топ
Продава ПАРЦЕЛ гр. Долна баня, област София
Цени от 49000лв.
Топ
Продава студио в Банско 53кв. м. Обзаведен
Цени от 96 000лв.
Разположен е на територии от средната част на Дунавската хълмиста равнина – в долината на р. Росица.
Бяла черква попада в област с умереноконтинентален климат. Най-характерните белези са горещо лято, студена зима, голяма годишна амплитуда, близка до най-голямата за страната.
Безмразовият период е около 200 дни, а средната скорост на преобладаващите северозападни и западни ветрове е около 2 метра в секунда. От 10 до 15 процента от годишните валежи са от сняг, с често образуване на снежна покривка. Има типичен континентален характер с ясно изразено влияние на студените северни и северозападни въздушни маси. Лятото е горещо, зимата студена. Често явление са късните пролетни мразове.
Черноземи, подходящи за отглеждане на селскостопански култури.
Бяла черква е разположен на брега на р. Росица.
Бяла черква попада в област с умереноконтинентален климат. Най-характерните белези са горещо лято, студена зима, голяма годишна амплитуда, близка до най-голямата за страната.
Безмразовият период е около 200 дни, а средната скорост на преобладаващите северозападни и западни ветрове е около 2 метра в секунда. От 10 до 15 процента от годишните валежи са от сняг, с често образуване на снежна покривка. Има типичен континентален характер с ясно изразено влияние на студените северни и северозападни въздушни маси. Лятото е горещо, зимата студена. Често явление са късните пролетни мразове.
Черноземи, подходящи за отглеждане на селскостопански култури.
Бяла черква е разположен на брега на р. Росица.
Естествена горска и горско-храстова растителност. Основните дървесни видове са благун и цер, на по-влажните места се срещат липа и ясен, а на по-сухите – габър, глог, люляк и др. От крайречната растителност доминират върби, тополи и ракита (папур).
Землището на Бяла черква пази следи от древността, когато тук се заселват тракийски племена, привлечени от плодородната и красива земя.
Следващите обитатели на района – римляни, славяни, прабългари и османски турци, оставят в наследство крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда.
Първото селище – Бяла черква – възниква на по-високия десен бряг на река Росица още по време на Първата българска държава, като към началото на ХІІІ в. се намира в днешната местност Селище, разположената точно на юг от съвременната, лявобрежна, Бяла черква. През ХІV в. Бяла черква достига размерите на средновековен град, който до голяма степен е разсипан при нашествието на османците. Разположеното на десния бряг на р. Росица селище е записано за пръв път в османски фискален документ през 1450 г. под името „село Бяла черква“ и по това време има население от около 60 – 70 души. Според преданието неговите жители участвали в Първото търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището.
Бяла черква е един от символите на Възраждането в България. През този период в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и национално освобождение.
Началото на училищното дело е поставено през 1835 г. с откриването на първото килийно училище. През 1858 г. е построена нова училищна сграда, а през 1874 г. е открито и първото в околността класно училище. През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско читалище в България „Селска любов“, а на следващата година – и първата пътуваща театрална трупа.
Белочерковци активно се включват в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро и започва усилена подготовка за въстание. През бунтовния април (по стар стил) на 1876 година 103 въстаници начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира чета под ръководството на Поп Харитон, Петър Пармаков, Христо Караминков и Бачо Киро. Четата (192 души) води десетдневни (29 април – 8 май) героични сражения с турците в Дряновски манастир. През последната нощ четата организира единствената през Априлското въстание нощна атака на силно укрепена отбранителна позиция на турците. Атаката завършва неуспешно и четата се разпръсква. Озверели от своя провал да превземат манастира, турците избиват всички пленени въстаници, повечето от тях са разфасовани като в скотобойна. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси и да се завърне в Бяла черква, където се укрива в продължение на няколко дни. Предаден от трима свои съселяни, той е заловен и изправен пред турски съд в Търново. Обесен е на 28 май 1876 г. През същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.
На 24 юни (стар стил) 1877 г. Бяла черква посреща свободата. Започва икономически и културен подем.
В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град.
Следващите обитатели на района – римляни, славяни, прабългари и османски турци, оставят в наследство крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда.
Първото селище – Бяла черква – възниква на по-високия десен бряг на река Росица още по време на Първата българска държава, като към началото на ХІІІ в. се намира в днешната местност Селище, разположената точно на юг от съвременната, лявобрежна, Бяла черква. През ХІV в. Бяла черква достига размерите на средновековен град, който до голяма степен е разсипан при нашествието на османците. Разположеното на десния бряг на р. Росица селище е записано за пръв път в османски фискален документ през 1450 г. под името „село Бяла черква“ и по това време има население от около 60 – 70 души. Според преданието неговите жители участвали в Първото търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището.
Бяла черква е един от символите на Възраждането в България. През този период в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и национално освобождение.
Началото на училищното дело е поставено през 1835 г. с откриването на първото килийно училище. През 1858 г. е построена нова училищна сграда, а през 1874 г. е открито и първото в околността класно училище. През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско читалище в България „Селска любов“, а на следващата година – и първата пътуваща театрална трупа.
Белочерковци активно се включват в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро и започва усилена подготовка за въстание. През бунтовния април (по стар стил) на 1876 година 103 въстаници начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира чета под ръководството на Поп Харитон, Петър Пармаков, Христо Караминков и Бачо Киро. Четата (192 души) води десетдневни (29 април – 8 май) героични сражения с турците в Дряновски манастир. През последната нощ четата организира единствената през Априлското въстание нощна атака на силно укрепена отбранителна позиция на турците. Атаката завършва неуспешно и четата се разпръсква. Озверели от своя провал да превземат манастира, турците избиват всички пленени въстаници, повечето от тях са разфасовани като в скотобойна. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси и да се завърне в Бяла черква, където се укрива в продължение на няколко дни. Предаден от трима свои съселяни, той е заловен и изправен пред турски съд в Търново. Обесен е на 28 май 1876 г. През същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.
На 24 юни (стар стил) 1877 г. Бяла черква посреща свободата. Започва икономически и културен подем.
В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град.
Редовни събития:
Трифон Зарезан – провежда се ежегодно на 14 февруари.
Заговезни – отбелязва се всяка година на църковния празник Сирни заговезни. Провежда се традиционен Парад на маските с награди.
11 май – официален празник на града.
Заговезни – отбелязва се всяка година на църковния празник Сирни заговезни. Провежда се традиционен Парад на маските с награди.
11 май – официален празник на града.
Димитровден – храмов празник на църквата „Св. Димитър“. Чества се на 26 октомври.
