Белослав е град в Североизточна България. Град Белослав се намира на 19 km западно от Варна. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – Девня. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира Авренското плато, на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) „Кръста“. Височината „Добрева чука“ е западната преграда на квартал „Акациите“, който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на Белославското и Варненското езеро, като граничи със землищата на общините Варна, Аврен, Девня. Географският релеф е хълмисто-равнинен. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост.
До 1882 година името на селото е Гебедже ("Развитие на културно растение"), а до 1940 – Белово.
Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки.
До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му. Езерото е било плитко и чисто, имало е много видове сладководна риба и раци, като Белослав е известен със своите „гебеджански раци“.
През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти („Соди Девня“ и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро с Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и биокатастрофа). Влизащите понякога делфини пък умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи.
През 1981 г. село Белослав е признато за град.
Музеи
Музейната експозиция „Сенки от миналото“, която се намира в Народно читалище „Съзнание“.
В бившия цех 4 на завода за производство на стъкло на фирма „Инхом“, специализирана в производството на ръчно духана стъклария, е направен Музей на стъклото. Посетителите се посрещат от технолог-консултант, който им показва съдовете с варовик, калцинирана сода и пясък – компонентите, които при топенето в пещ при температура от 1500 – 1800 °С ще се превърнат в стъкломакса и в стъклени изделия, които биват темперирани и дообработени, влизане в цеха с пещите, където, без да се прекъсва ходът на работата, се прави седемминутна демонстрация – изработват се три ръчно духани изделия.
Общината разполага с едноименен ферибот, пресичащ канала между Варненското и Белославското езера. Минава през 10-ина минути и побира поне 20 коли.