Еменски каньон
Еменският каньон (или Неговански каньон) е пролом (каньон) на река Негованка (десен приток на Росица, от басейна на Янтра) в Северна България, в Средния Предбалкан, между платото Плужна на запад и Търновските височини на изток в Община Велико Търново, област Велико Търново. Целият каньон представлява живописен антецедентен пролом.
Проломът се поделя на две части Горен боаз и Долен боаз е обща дължина около 5 km, като между тях в малко долинно разширение е разположено село Емен. Средната надморска височина на двата каньона е около 228 m.
Горният боаз започва на около 3 km северозападно от село Ново село, на 302 m н.в., насочва се на североизток и след около 3 km завършва югозападно от село Емен на 238 m н.в. Средната му надморска височина е около 270 m. Целият пролом е всечен в аптски и ургонски варовици, като оградните му склонове са стръмни, на места отвесни, които са с над 50 m височина, с множество водопади и пещери.
Еменският каньон е живописна местност по течението на река Негованка, в полите на Предбалкана, на 20 км западно от Велико Търново. Под въздействие на течащата вода в мекия варовик са се образували многобройни прагове, водопади, вирове и ниши, обградени от високи до 90 м отвесни скали. Каньонът започва южно от с. Ново село и е прекъснат от долинно разширение, в което е разположено с. Емен. По този начин естествено се разделя на две части – Долен и Горен боаз. Заради уникалните природни образувания и красивата природа Еменският каньон е обявен за природна забележителност със Заповед No.880 от 25.11.1980 г.- Река Негованка;
- Надм. височина 228 m;
Тук е създадена първата в България екопътека, наречена Негованска, по името на реката. Изградени са мостове, стълби и други дървени конструкции, които правят разходката из каньона достъпна и приятна. Безспорно най-красивата част от каньона е закътаният водопад Момин скок. Той е висок 10 м и е обграден от три страни с отвесни скали. Под него се образува красив широк вир. Водопадът носи името си от легенда, която разказва за три моми, скочили заедно от скалите на водопада, за да не попаднат в ръцете на гонещите ги османци. Еменският каньон разкрива цялата си красота през пролетта, когато реката е най-пълноводна, а природата е свежа и гостоприемна. Зелените поляни край пътеката са подходящи за пикник, а вирът при водопада Момин скок може да се използва за плаж.
Местността е със силно развит карст – в каньона се намира Еменската пещера, която е една от най-дългите в България (3113 м). Установено е, че е била населена през неолита, има находки и от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха и античността. По времето на социализма е превърната във ферма за култивиране на печурки, по-късно е била мандра за зреене на сирене, част от военен обект, а най-накрая в нея направили ресторант. Тези приложения на пещерата не се оказали дълготрайни, но във вътрешността й могат да се видят следи от застрояване. Това е единствената пещера у нас, в която има асансьорна шахта. Еменската пещера е едно от подземните местообитания на прилепи в България с национална и европейска значимост. В нея живеят и се размножават няколко вида, но за съжаление броят им непрекъснато намалява. Местни пещерни клубове са обединили усилията си за спасяването на това ценно природно богатство. Влизането в пещерата не е желателно. Освен Еменската пещера, в района има още 12 пещери.
Долният боаз започва непосредствено североизточно от село Емен, на 225 m н.в., насочва се на североизток и след около 2 km завършва при „опашката“ на язовир Негованка, на 180 m н.в. Средната му надморска височина е около 200 m. Целият пролом е всечен в аптски и ургонски варовици, като оградните му склонове са стръмни, на места отвесни. В този участък се разкрива най-красивата част от каньона, като в близост се намира и екопътека, която преминава по цялата дължина на Долния боаз. Тя започва с Еменската пещера, разположена на левия бряг на реката, преминава през водопада „Момин скок“, където е най-тясната част на каньона и завършва в долната част на язовир Негованка.
