"Червената църква" - Перущица
През периода 2010-2013 г. е реализиран проект за укрепване, консервация, достъп и социализация на археологическия обект. Осигурена е пътна връзка, приемна сграда, околното пространство е благоустроено, съобразено с изискванията за изграждане на достъпна среда за хора с увреждания. След реконструкцията са оформени пешеходен достъп до църквата и панорамна алея, изградени са подход за инвалиди и информационен център. При ремонтните дейности църквата е укрепена, като е свалена старата дървена подпираща конструкция и е поставена нова метална. Зидовете са консервирани и, където е имало необходимост от дооформяне на обемите, са иззидани наново. Създадено е художествено осветление, което осветява обекта през нощта.
Раннохристиянска базилика Червената църква се намира на 2 километра североизточно от Перущица. Началото на селищния живот е поставено около VI век пр. Хр. Праисторическо селище е открито на 500 метра от църквата. Наблизо има свидетелства и за друго селище в местността Дяковица, като то датира от IV в. пр. Хр.
Топ оферти
Виж всички оферти
Топ
Продава студио в Банско 53кв. м. Обзаведен
Цени от 96 000лв.
Топ
Продава ПАРЦЕЛ гр. Долна баня, област София
Цени от 49000лв.
Топ
Студио в Банско под наем за месец
Цени от 800лв.
Топ
Ветроупорни завеси
Цени от 18лв.
Топ
Монтажен комплект за соларен панел за кемпер/каравана 7 елемента
Цени от 70лв.
Топ
Външни ролетни щори
Цени от 1лв на км.лв.
Червената църква е изградена през Ранното средновековие - V–VI век от новата ера. Централната сграда е с форма на четирилистник, разположена върху останките на друга разрушена постройка с почти същия план.Останките са основната част от църквата и включват четириконхалното пространство, заедно с два обходни коридора, разположени около северната и южната конха. Впоследствие са прибавени още помещения: двоен притвор, параклис, долепен към него от южната страна, и баптистерий (кръщелна) от северната. Портик с колони от запад оформя входа на църквата. Подходът към последния е по каменно стълбище, от което има запазени само отделни блокове. Общите размери на църквата са: дължина - 32,45 метра и ширина - 29 метра.
Първият познат източник, в който се споменава църквата, е от Иконом Константин през 1819 година, който я определя като „руина”. Сведения за нея има от Константин Иречек. През 1915 г. Българското археологическо дружество предприема проучване, което е прекъснато от Първата световна война. По това време Теодор Шмид прави заснемане на видимите над земята части.
През 1921 г. се предприемат редовни археологически проучвания от Българския археологически институт, подпомагани от Томас Уитмор. При разкопките е извършено цялостно заснемане на паметника от Сергей Покровски. Цветни копия на стенописите са направени от Олга Вивденко-Белокопитова (в момента във Византийската библиотека, Колеж Дьо Франс, Париж) и М. Георгиев (съхраняват се в архива на АИМ-БАН). Два фрагмента са свалени от стените и прибрани във фонда на Националния археологически музей. Материалите от разкопките са публикувани от Андрей Фролов, като в студията си помества и копия от чертежите на Покровски. Подробно проучване на стенописите прави Андрей Грабар.
Църквата е многократно споменавана и в други исторически изследвания от Богдан Филов, Никола Мавродинов, Кръстю Миятев, Вера Иванова, Сава Бобчев, Маргарита Ваклинова, М.Цапенко, Нели Чанева, Хр. Данов.
Подробно проучване през 1956 г. прави Дора Панайотова, заемайки се със задачата да обобщи сведенията до този момент и да направи реконструкция и датиране, придружени с богат илюстративен материал. Поредица от публикации с подробни проучвания и изследвания на място прави арх. Стефан Бояджиев, които допълват и развиват историческия и архитектурен анализ на църквата. Последните археологически разкопки, резултатите от които са отразени в различни издания, са на Маргарита Ваклинова.
Датирането на Червената църква на база нейната архитектура, стенописна украса, археологическите и исторически данни предполага следните периоди в нейното съществуване:
- изграждане на първоначалната сграда - около средата или края на IV век , който вероятно е разрушен при управлението на Юлиян Отстъпник (361-363 г.);
- преизграждане на мартирия, прибавяне на нартекса и екзонартекса по (двоен притвор, разделен с колони), построяване на параклиса и по-късно баптистерий - края на IV век до края на V век според различни автори, поява на парабеми (две срещуположни помещения) при олтара - свързано с управлението на Юстиниан, т.е. втора половина на VI век, като в края на V до началото на VI век църквата е получила богата стенописна ранновизантийска украса
- в края на VI век, началото на VII век започват нашествията на славяни и авари, през този период църквата е сериозно пострадала, за което свидетелстват и следи от пожари и разрушения;
- възстановяването става вероятно през XI век, прибавен е портикът при входа от запад, не се използват обходните коридори, извършва се преизграждане на част от стените, около паметника възниква некропол, като част от гробовете са над нивото на обходните коридори, по-късно наоколо са изграждани други постройки. От този период сградата има нови стенописи. В този вид храмът е оцелял до началото на XIII век.
При анализа на Червената църква изследователите правят аналогии към други сгради със сходни планови композиции - Стоата на Аталос в Атина, антични мавзолеи, църква “Св. София” в Одрин, мартирий в Русафа. В същото време съпоставка в градежа води до препратки към други две църкви в България - Еленската базилика до Пирдоп и базиликата “Св. София” в София.
Първият познат източник, в който се споменава църквата, е от Иконом Константин през 1819 година, който я определя като „руина”. Сведения за нея има от Константин Иречек. През 1915 г. Българското археологическо дружество предприема проучване, което е прекъснато от Първата световна война. По това време Теодор Шмид прави заснемане на видимите над земята части.
През 1921 г. се предприемат редовни археологически проучвания от Българския археологически институт, подпомагани от Томас Уитмор. При разкопките е извършено цялостно заснемане на паметника от Сергей Покровски. Цветни копия на стенописите са направени от Олга Вивденко-Белокопитова (в момента във Византийската библиотека, Колеж Дьо Франс, Париж) и М. Георгиев (съхраняват се в архива на АИМ-БАН). Два фрагмента са свалени от стените и прибрани във фонда на Националния археологически музей. Материалите от разкопките са публикувани от Андрей Фролов, като в студията си помества и копия от чертежите на Покровски. Подробно проучване на стенописите прави Андрей Грабар.
Църквата е многократно споменавана и в други исторически изследвания от Богдан Филов, Никола Мавродинов, Кръстю Миятев, Вера Иванова, Сава Бобчев, Маргарита Ваклинова, М.Цапенко, Нели Чанева, Хр. Данов.
Подробно проучване през 1956 г. прави Дора Панайотова, заемайки се със задачата да обобщи сведенията до този момент и да направи реконструкция и датиране, придружени с богат илюстративен материал. Поредица от публикации с подробни проучвания и изследвания на място прави арх. Стефан Бояджиев, които допълват и развиват историческия и архитектурен анализ на църквата. Последните археологически разкопки, резултатите от които са отразени в различни издания, са на Маргарита Ваклинова.
Датирането на Червената църква на база нейната архитектура, стенописна украса, археологическите и исторически данни предполага следните периоди в нейното съществуване:
- изграждане на първоначалната сграда - около средата или края на IV век , който вероятно е разрушен при управлението на Юлиян Отстъпник (361-363 г.);
- преизграждане на мартирия, прибавяне на нартекса и екзонартекса по (двоен притвор, разделен с колони), построяване на параклиса и по-късно баптистерий - края на IV век до края на V век според различни автори, поява на парабеми (две срещуположни помещения) при олтара - свързано с управлението на Юстиниан, т.е. втора половина на VI век, като в края на V до началото на VI век църквата е получила богата стенописна ранновизантийска украса
- в края на VI век, началото на VII век започват нашествията на славяни и авари, през този период църквата е сериозно пострадала, за което свидетелстват и следи от пожари и разрушения;
- възстановяването става вероятно през XI век, прибавен е портикът при входа от запад, не се използват обходните коридори, извършва се преизграждане на част от стените, около паметника възниква некропол, като част от гробовете са над нивото на обходните коридори, по-късно наоколо са изграждани други постройки. От този период сградата има нови стенописи. В този вид храмът е оцелял до началото на XIII век.
При анализа на Червената църква изследователите правят аналогии към други сгради със сходни планови композиции - Стоата на Аталос в Атина, антични мавзолеи, църква “Св. София” в Одрин, мартирий в Русафа. В същото време съпоставка в градежа води до препратки към други две църкви в България - Еленската базилика до Пирдоп и базиликата “Св. София” в София.
