Бунарджик - Пловдив

ветроупорни завеси
Рейтинг:
0 / оценки
Бунарджик (или Бунарджика) е второто по височина от шестте тепета на българския град Пловдив. Намира се на запад от централната част на града. Официалното му име Хълм на освободителите се използва рядко. Хълмът е също популярен като Альоша.

В римско време е известен като „Хълма на Херкулес“ и там е имало голяма статуя на митичния герой. Произходът на наименованието Бунарджика е от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните водоизточници. Друго негово наименование, използвано за кратко, е Сталин.
Римският акведукт, по който в античните времена Филипопол се е снабдявал с питейна вода от Марково, e опасвал склоновете на Младежкия хълм и Бунарджика. От тях водата се е подавала до Сахат тепе и Небет тепе.

През 1881 г. е издигнат Руският паметник. Тогава е извършено и първото регистрирано залесяване на хълма. През 1901 г. е построен и първият ресторант на открито, известен с името на хълма. През 1908 г. кметът на града Христо Г. Данов отказва на княз Фердинанд терен на Бунарджика за построяване на дворец.

В подножието на тепето се е намирал и главният резервоар на водите в града. В средата на 30-те години по предложение на кмета Божидар Здравков хълмът е преименуван на Хълм на освободителите.

През 1954 г. на върха на хълма е издигнат 15 метров паметник на Съветската армия, известен като „Альоша“. По-късно е построен и Летният театър в подножието на хълма. С посещението на Юрий Гагарин през 1961 г. в града се поставя началото на алеята на космонавтите не далече от Альоша.

Хълмът е обявен за природна забележителност Хълм на освободителите на 12 януари 1996 г.