Алински манастир "Възнесение Господне" ("Cвети Cпас")

Рейтинг:
0 / оценки
До манастира води черен път, на места много лош и проходим само в добро време, при това с джип.
Алинският манастир е възникнал през ХVI - ХVII век, а през ХVIII - XIX век е бил възобновен. През годините на ранното Възраждане е бил книжовен център от местно значение.
От някога многобройните постройки на манастира днес е останала само църквата. Преди няколко години е существувала полуразрушена жилищна сграда, сега е развалена и на нейно място е започнат строеж на нова пострийка.
Църквата е малка (с размери 7,5 х 3,8 метра) и скромна в архитектурно отношение. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка без купол, вкопана на мeтър в земята.
Манастирът е интересен със своите особени стенописи - колективно дело на майстори-живописци с различен творчески почерк. Според ктиторския надпис, старата манастирска църква е обновена и изографисана през 1626 година.
Изобразени са множество евангелски сцени, като повествованието следва от рождението на Христос до разпятието му. Има и много портрети на светци - на св. Иван Рилски, св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон, св. св. Константин и Елена, св. Йоаким Осоговски и други.
Изображенията в централната част на църквата са в традициите на атонските майстори и се съпътствуват от славянски надпис. Някои от тях са опростени и се възприемат като по-наивни и примитивни. С по-висока художествена стойност са изображенията на южната стена на църквата, а най-ценни са стенописите по сводовете над олтара и наоса. Ценни са големите иконостасни икони на Спасителя, св. Богородица, св. Иван Рилски, св. Йоан Предтеча и малката сборна икона от 1845 година.
Стенописите с изображенията на Христос Велик Архангел, както и евангелските сцени "Съдът на Пилат", "Разпятие Христово" и "Оплакване датират" от 1626 година.
Край манастира се намира извора "Момина сълза", където според легендата, бягайки от турците красива алинска девойка била застигната и обезчестена тук.
В непосредствена близост до манастира се намира средновековната крепост Алинско кале, останките от която датират от XI-XIV в. Крепостният зид е обграждал пространство от около 3 000 кв. м, като запазената му височина е до 2,5 м. Крепостта е проучвана от археолози. Предполага се, че Алинското кале е построено през периода ХІІ-ХІІІ в. и е продължило да съществува до средата на ХVІІ в.
Понастоящем манастирът е недействащ. Направен е ремонт на църквата отвън, но отвътре състоянието ѝ е окаяно, стенописите се нуждаят от реставрация и консервация.
Малакта седловинка, в която е разположен манастира и неповторимата природа наоколо, прави това място привлекателно за отмора и вдъхновение.